До мен бъди, ръката ми не пускай,
така усещам, че си силен, че си смел.
Придържай ме, по стръмното се спускай,
така усежам, че на път със мене си поел.
Не ходи пред мен, че може да те спъна, ...
Кога ще разбера сърцето ми какво е?
Пулсиращ орган, неразбран, огромен?
Спестовна касичка за чувства?
(Но аз нали неспирно все раздавам...)
Кървяща рана или зла вихрушка, ...
Ако можех да я смачкам тази глупава вина,
ако можех да не чувствам колебание,
щях веднага да те хвана за ръка,
щях да се отдам на безумното желание.
Ако можех да се боря за това, ...
В косите ти със цвят на тиква
като кокошка сакам да са рова.
Желанието в мен прониква
като бавно действаща отрова.
И казувам ти го, знай, най-утговорно, ...
И котенцата могат да летят,
те към Луната цял живот мяукат.
Гнездото на върха е, всеки път,
но на земята си е жива скука.
Издрасканият залез прокърви, ...
Преплувам ли в очите ти студа,
измия ли на залеза лицето,
какво да искам, всичко си си дал –
безцеремонно, ценно, незаето.
Не беше сън, небето нощ рида́, ...
Политането - антоним на падане,
надолу дърпат коренища - жилави.
Умът ни за Вселенска мърост гладен е -
копнежите ни - меркантилно - хилави.
Отдавна закърнели са крилата ни. ...
Ти вярваш ли в случайността?
Защото неслучайно ще ти кажа,
че не случайност ни събра
и че Случайност е другото име на Съдба.
По съдба на пътя ми застана, ...
В умората на двете ми очи
гнезди денят с последното си слънце.
Присъда е да видиш "остани",
защото светлината е за дълго.
И залезът преди да си личи, ...
Опитаха се да осакатят песента му,
да откъснат труда от ръцете му,
да стъпчат и да изпразнят сърцето му,
да изхвърлят в огъня творбите му,
да отнемат звездите от мечтите му, ...
Пиедесталите са твърде много.
И култовете, и страхът от висшите.
Пропадналите аплодирани са с грохот,
безименни са носещите кръстове.
И прах в очите. Но не е от стъпките ...
Ако някой ден съм бил наистина щастлив сигурно е той илюзия.
Защото от както ти са запозна със мен миналото ми остава си илюзия.
Сега живея аз не преди а след като запознах се аз със теб.
Животът е низ от изненади,а най-голямата за мен си ти.
Момичето на моите мечти. ...
Аз съм силна, непокорна жена,
пред никой не скланям глава.
Моето желание е моето верую,
щом трябва мога да бъда и зла.
Нищо, че изглеждам безсилна, ...
Гардеробът от месец се сърди,
за това, че не е подреден.
В мен живее тракийската мъдрост.
Но и римска - на бог прероден!
И защо да подреждам лавици ...
Понякога, сред дребните си грижи,
олеквам - от глухарче пухче.
Избирам си грациозна котка рижа,
надявам нейното кожухче.
Дърветата са камуфлажна дрешка ...
(Не) мога
(Не) мога да съм между "трия" и въздишките
(Не) мога да съм на часовника стрелка
(Не) мога да отмервам времето
(Не) мога и да съм полярната звезда ...
Бърза, както я помня. Голяма река.
Сменя бряг и чертае пътеки.
И дървото го помня, подало ръка
Над реката, за сянка на всеки
Смее се, нова песен от реката краде ...
СКИТНИК ИЗ ПРЕДЕЛИТЕ НА АВГУСТ
А лятото си тръгва изведнъж.
Когато сутрин хладинка пролази
и неповикан септемврийски дъжд
прегърне прегорелите оврази. ...
Той е от най-злокачествените романтици -
от онези, които преследват десетки години
свойта топла мечта, която междувременно е изстинала,
прегоряла, изсъхнала и потънала, заедно с каменния град в пясъците,
завинаги. ...
Този филм твърде бързо се плъзва към тъжен финал
в старомодния ритъм на страстно познато танго,
без дори да разбира дали е докрай оцелял
някой главен герой, победил обичайното зло.
Този филм не държи да остави красив послевкус, ...
Жените днес, май всички са принцеси...
Снежанки, Пепеляшки и Принцеси-воин.
На свойте сцени, ролите им отредени,
играят някак, без сценичен грим.
Снежанка, абаносови коси си сплита, ...