Песен да беше протяжна, да млъкна, да глъхне.
Огън да беше прогарящ, да лисна, да стихне.
Ала е болка подлютена, снага ми съхне,
змия увита у пазва, смразява и спихне.
Първо ми либе за път се застяга, замина, ...
Очите ти са облаци в които
сънят ми ще се скрие в самота...
Безплодно сухи речните корита
Превръщат се от ручеи в блата!
Очаквам те ... като слънчасал - сянка, ...
Сънувам паяци. Не, тези не са страшни -
те просто сплитат моя сън.
Разбутват бавно спомените прашни,
пришиват ги отвътре и отвън.
Сънувам охлюви. Не, тези не са бавни - ...
Животът е илюзия добра, че утре сутринта ще се усмихнем,
че има мир за нечия душа, че с тътена на злото не ще свикнем.
Каквито и да дойдат времена, дечица ще огряват мило парка,
а птиците, с потръпнали крила, от жици ще отлитат в утро жарко.
Когато мракът падне над села и някой чака своята любима, ...
От тук до зимата копая нежна пропаст,
а паячето-време спуска тънка нишка
и кръстът на гърба му сочи - мост е!
Но ти не стъпвай! Вечността е нищо.
От другата страна са всички смърти, ...
Какво ли не се случва днес
сред този луд и див прогрес -
Жени, мъже си сменят пола,
по-тачен и от църквата е молът,
светилище най-свято е фейсбука, ...
Луната вече е изгряла и тъжи,
любовната си мъка тихо ни споделя,
горчиво рони сълзи и мълчи
заровила лице в небесната постеля.
За слънцето тъгува май, ...
Настъпи часът за поезия. Тихо е.
Пресявам бавно спомените дневни...
Горчивини се смесват с тръпни мигове
и в тъмното се ражда стих пореден...
В лабиринта се понасят мисли и табута, ...
Понеже аз ще плащам , ти поръчвай
на виното червената горчилка.
В дълбоките ми стъпки под кръвта ти
дали си струва пак да се разминем?
Цената е безумно завишена, ...
Бедното сърце си няма никой на света.
Бедното сърце отчайващо си търси любовта.
Но защо е то унило, нима го не намери любовта?
Намерила го е напротив, но дали я чувства то така?
Любов която неговия свят разтресе. ...
Ти знаеш ли къде да ме намериш?
Отивайки си ...винаги оставам.
В студени до треперене Недели
разбили всички дни до недостатъчност.
Във полета и тласъка нагоре ...
Как да го опиша с думи...
Изливаща се тъмнина и сянка зад слънце,
Заслепяващ мрак крепящ се на надежда
Всеки недостоен е да бъде близък
Страхът убива чувството накрая ...
Любимо ми е да ме грабваш още от вратата;
една дума, хищнически поглед, ненаситен..
Повдигам се на пръсти, хващаш ми бедрата;
забравил за обноските, играеш го невинен..
Омайваш ме с целувки, жадни, без да спираш; ...
Луната тази вечер ми е гост.
В стаята ми влиза най-нахално.
А аз за тебе пак надигам тост
и името ти шепна тъй банално.
Часовникът тиктака в полумрак. ...
Гласове ехидни ехтят в празнотата
Нереални и далечни, като в сън зловещ
Сред дърветата и стенанието на мъглата
Усещането е като във адска пещ
Колко време ще кървя и страдам ...
Виновно ли е времето което набръчква циферблата
и по малката отсечка ходим боси по тревата?
Виновен ли е куфарът с багажа където има място
за огледало и за риза?
Виновно ли е копчето от деколтето с което слагаш ...