Мама днес ще дойде, тъй ми каза вчера.
Радвам се, но къщата как ли ще намери?
Идвала е тука като ученичка.
Даже се е къпала в селската рекичка,
но това е било толкова отдавна. ...
Плаче ми се, а не зная за какво.
Търся си причина за сълзите.
Може да е някое четмо
или поглед, който е в мечтите.
Плаче ми се, а не мога да заплача. ...
Защо тъй все лице зад маската на фалша криеш?
На въпроса „Как си?“, отговаряш винаги с „Добре!“
Сигурна съм, зад екрана сълзите си тайно триеш,
но ела и сподели ми, да криеш – за мен е демоде..
Сподели ми болката, която нощем все те задушава, ...
На прага ли ме чакаш, мила майко?
Гранитен къс - не; хапеща змия!
Но ти седиш и взираш се безкрайно
да видиш скъпата си дъщеря...
Нали ти казвам, майчице, добре съм ...
Словата се изнизаха - на пръсти,
от болка натежали и сиротни,
че с името ти липсата ги кръсти
обрече ги да светят - доживотно.
Кориците на мъдрите ти книги, ...
Всичко е, миличка, в дозата! – казва приятелка.
Пила си много любов и сега ще боли.
Да, абсененция някаква. Не посягай към чашата!
Чакай, ще мине и говори. Говори!
После ръката й, нервната, удря по масата ...
Последна любовна слънчева ласка,
реверанс към морето и морския бряг,
след нея си тръгва в златна каляска,
укротеното Слънце след дневния бяг...
Вълни разпилени – къдрѝ на жена, ...
Какво за нас ще кажат нашите деца,
следващото българско поколение,
отново ли народът ще бъде овца,
ще го спасим ли от тежко положение?
Корупция в тая държава се шири, ...
Нашето време е въглен от сажди,
птица обречена с отровна рана,
коварна истина в деня ни горчи,
изгрев без слънце е обич презряна.
Дай ни ти, Господи, сили и воля, ...
Разкажи ми за теб! Разкажи ми!
Бях на десет , а ти - на четирсет,
вече минаха двайсет години,
разкажи ми какво промени се?
Моят ден е нечувано скучен ...
Ще се сипне дъждецът вечерен,
под прозореца тихо, ще ръмне,
а сърцето ми - пътник неверен,
като стара камбана, ще звънне,
ще политне с капките бистри ...
Мълчим, така студени сме един към друг,
след това идва на ругатнята тих звук,
след втората минута на нашето мълчание.
Затова изглежда дойдохме ние тук,
за да се обиждаме на всичко на пук, ...
Вярвам, че в някой друг живот
заедно ще бъдем, отредено ни е от съдбата..
Сега няма да надигам бойкот,
ако просто сме приятели от два различни свята..
"Насила хубост не става" ...
Научих се, че скъпите неща
от никой магазин не се купуват.
Изправен пред очите на смъртта,
разбираш, че животът си е струвал.
Животът си е струвал всеки ден, ...