Стихи и поэзия современных авторов
"Вятър го вее на бял кон" 🇧🇬
Аз не съм мъж толкоз особен.
Имам рождено едно начало
и комплекс - да не ми мине модата.
Още сбирам очи мераклийски ...
Еделвайси 🇧🇬
и грапавия допир на шинела ми
със първата открадната целувка
от продавача на различни мнения.
- ...
Канон 🇧🇬
настъпват брега незлобливо.
Брегът незлобливо потръпва,
потръпва, усмихнат свенливо.
С усмивка свенлива отдръпва, ...
В Слънчака - 1 🇧🇬
в домашен дискомфорт,
на първи май заминах
със стария ми Форд,
в Слънчака да отмарям ...
Непосветена 🇧🇬
със който влизате ми в деколтето,
отдадена съм на морален пост
и всичко дадено е вече взето!
А можеше да посветите стих, ...
Автогара 🇧🇬
Мургаво и дългокосо, далеч от пълнолетие.
Пушеше цигара, клекнало и отегчено.
Момче, което не знаеше какво има за вечеря.
Може би не знаеше и къде му е дюшекът, ...
Животни ли сте? 🇧🇬
като животни с вас се държат,
вместо за вас правдата и рая -
гледат само да ви унижат.
Не заслужавате такова отношение, ...
Не чакам съд 🇧🇬
не дава режисьорът да го мерна.
Сюжета върху пясък кой чертае?
Прилича на комедия, но черна.
Играя, не че мога да играя... ...
Дали сега или кога 🇧🇬
че ще дойдеш днес
Денят преваля вече,
а никой не похлопа
на моята врата ...
Втори шанс 🇧🇬
Само отварям широко очи
и просто продължавам първия.
Защото заслужавам да видя
как четеш края ...
Безсмислен копнеж 🇧🇬
и те сънувах всяка нощ.
Неспирно молех своя вожд
да те намеря из безброя
и да ми вдъхне светла мощ, ...
Духовен разпад 🇧🇬
Как ли мога да поддържам,
свойта цялост в затвора мой?
Част от мене не издържа,
тя пропада в космос свой! ...
Джеронимо 🇧🇬
преследва ни в нашите стъпки,
усмихва се в шепата радостно –
няма вече миг тягостен.
Краси всяко кътче на стаята, ...
Прежалени 🇧🇬
Гърмя, трещя,
сякаш събрало тъгата
на целия свят.
Дървета, цветя, ...
Муза 🇧🇬
Пред твоя лик дори Луната ясна
зад тъмен облак скри се срамежливо.
Ти дъхаво си росно цвете, диво,
свежо и през ледените зими. ...
Истината е банална 🇧🇬
и примъква сумрак сивобял.
Избягва денят самохвалещ се,
но в сянка на цвете се сврял.
Проплаква и стъпкано цвете... ...
Ключ към любовта 🇧🇬
Хората дали са дръзки? Аз – отнесен бонвиван –
колко писах и римувах! Сякаш нов всемир видях.
На живота се любувах и в поезия го пях.
Ще се смея с долините и с реките ще шумя! ...
Звездна мелодия 🇧🇬
и с нежни пръсти -
погали ти душата...
когато погледа ти
в мен се взира ...
Пътят 🇧🇬
аз разбрах,
осъзнах
и успях да прогоня.
Този страх ...
Мълчалив монолог 🇧🇬
Мълчанието често насърчава.
Мълча те гръмогласно и нахално.
Мълча като затишие за буря.
Разкъсвай всяка моя жива тъкан, ...