Стихи и поэзия современных авторов
Върхът е път 🇧🇬
защото стръмен е баирът на Сизиф.
И камъкът тежи като дилема,
а Господ си остава мълчалив.
Върхът е там, отдавна част от пътя, ...
Свят 🇧🇬
не искам пари и дворци...
не искам да имам колони и роби,
които да бия с камшик...
Не искам да бъда успешен с цената ...
Животът има хиляди души 🇧🇬
Въвеждане на нов световен ред.
И махмурлук, щом празникът отмина.
Мечтите му - останки от банкет.
И сдърляха се уличните псета, ...
Докато се раждам 🇧🇬
на падаща звездичка ще приличам.
Намерих ли се? Търсещ лъч бозае
от вимето на мрака склеротичен.
Очите ми престават да жонглират ...
Мълчание 🇧🇬
че в тишината обич не открива.
В очакване за светлина желание
крепи надеждата. Макар в страдание
мечтата ми за теб е още жива. ...
Къде е Бог 🇧🇬
механично, без сърце.
Палят свещи в стари свещници,
тихо шепнат гласове.
А излязат ли от храма ...
Стих за птици 🇧🇬
и двеста грама пълномаслен залез.
Поръчах още: режеща луна,
два пръста залив с бриз, но неовалян.
Погледна ме – поръчах и за теб. ...
Балканска поема – (Mirjana Tomović, B. i H.) 🌐
(Превод от сръбски език)
На Балканите
няма нищо ново.
Те изглеждат като мрачна реалност ...
Без себе си 🇧🇬
Забравя, че я има между живите.
Забравя как се иска. Как се плаче.
Прогонва огледалото завинаги.
Самичка е. Без себе си останала. ...
На Успение Богородично 🇧🇬
и шепнем молитва над масата-семеен олтар.
Изобилие нека да има
и радост за всекиго-жена или мъж,млад или стар.
Болестите да се стопят като тая вощеница ...
Двете рози 🇧🇬
създава се рана,
в сърцето навътре дълбоко кърви...
Той не те вижда,
и само отровно ръмжи... ...
Злобата 🇧🇬
туй срещаме почти на всяка крачка.
Малко явно ни трябва за ексцесия,
гневим се и от най-малката закачка.
Кипим, мразим и рушим - ...
Като птица 🇧🇬
в неволен полет да летиш,
ръцете ти криле да бъдат на орлица,
безкрайното небе да покориш?
И само с облаците да флиртуваш, ...
Въпроси 🇧🇬
Трябват ли ви души ?
Трябва ли ви любов ?
Трябва ли ви живот ?
Трябва ли ви съдба ? ...
Пейзажите на Времето 🇧🇬
а плажовете – равни поля,
огромният остров – малък вулкан,
дъждовната капка... човешка сълза...
Всичко се мени, дори звездите, ...
Италия 🇧🇬
От друго нямаш нужда.
Сънят приятел е изгубен
и радостта далечна е и чужда.
Не спират сълзите! По-добре! ...
Раздялата 🇧🇬
а гарвани пеят в душата ми.
Напусна ме любовта и днес разбрах колко съм сама.
Телефонът не звъни ,а чашите са празни.
Бутилка водка и кутия цигари ще са моята утеха сега. ...
Раздвояване 🇧🇬
последните си капки
върху няколко лениви облака.
Мъждукат помежду им
стриктни пазванти ...
Същия свят 🇧🇬
да враждува, да упорства, да крещи.
Или да спира на житейски спирки,
да раздава обич и да продължи.
Човекът винаги добър се ражда ...
Покана от Южния вятър 🇧🇬
Навън ме вика Вятър южен
завихрящ жълтите листа
и двамата в тандем задружен
щуреем с него в Есента... ...
Ел Камино* 🇧🇬
(Пътят)
„Човекът“ добре преживява,
но идва внезапен Момент,
когато за Път закопнява – ...
До световните стражари 🇧🇬
така необходимо за Света,
не казвайте:”Светът това желае.”!
Небрежен мах
и хиляди душѝ ще изгорят, ...