Викни ме, щом няма с кого да споделяш,
кажи ми, какво ти тежи на душата?
Разказвай за всичко, без да отделяш,
красивата обич, от нея, тъгата.
Викни ме, дори и да нямаш нужда, ...
Във парка, спомням си, че тази случка беше -
на любовта за пръв път като налетях...
Момичето на пейката до мен седеше,
навярно мислеше дали ще стори грях...
Целуна ме смутено, нежно ме погали ...
Бистро̀. За двама маса. Соната за клавир.
За него леден джин. Тя с искрящо
в чашата мерло...Чистокръвен еликсир...
На перваза зад стъклото ляга мракът син.
Той нахлупил шапката до вѐжди ... ...
Разпръснах се на сто частици малки,
в една – сърце, душата в друга, жалко.
И сякаш по вселенските закони,
кроени от години милиони,
разкъсах се, но всичко ли ще свърши, ...
Във края на възторжената младост
Поглеждам в теб - дъхтиш на радост
И помня ненатрапчивата сладост
На свободата, смелите мечти
На вярата, че всичко предстои ...
Докато аз разказвах за целия и потенциал
Тя може би се шляеше някъде с онзи друг
Или може би това беше само плод на болния ми мозък
Но каквото и да е всъщност
Аз просто исках тя да знае за онези празните пространства, ...
Ти няма никога да ме поискаш.
Аз няма никога да ти призная.
Ще се разминем с ъгълна усмивка -
утеха някаква, че се познаваме...
На мене някак си ще ми е свито. ...
Разпиляна нежност събирам в шепи
и плисвам я там от брега.
Безумна сладост морето усети
и донесе ми прохлада начаса.
Докосва ме небето с тайна невинност, ...
Без теб ще опустее моят свят,
без твоите слова ще оглушея,
ще търся обич, сякаш прося хляб
и сили ще ми трябват да живея!
Ще бъда като малкото дете ...
И все по-силен шум се вдига.
Запалвам лампата и гледам зло.
А в кухнята - какво да видя:
Хлебарки, хванали се на хоро!...
Със гледката докато свикна, ...
Ще поръсим малко сол по цитаделите,
ще нахраним нисшите с любов
и ако ни е писано ще ги намерим
разстроените струни в послеслов.
Велможите очакваха присъди, ...
Не ще ти натежа. И няма да се срути
таванът в капището – самота.
Това, което е отвътре, е нечуто.
Което е отвън – е суета.
И няма да ти търся сметка за дължими ...
Небето чертае сърце абанос,
а беше последното лято на есен...
Потънала в своя единствен въпрос –
къде отлетя ми последната песен?
Замислено падна листото от клон, ...
По лицето ти, сякаш скулптор изрязал,
бръчици малки, с вълшебно длето.
Където животът сърцето белязал,
по пътя от болка до силна любов.
И скулпторът тръгнал по тези пътеки, ...
Търсете красотата - в тон и стих,
във залез, в полет, в шепота небесен,
във нечий поглед - сладостен и тих,
в извивка на жена и в цвят чудесен.
Посейте красотата - в дума, жест, ...
стихотворение на ужасите
Вървя в гората, в снежната магия,
под сребърната лунна светлина,
а свирещ вятър с ледена стихия,
отнася клони, бурени, листа. ...
От древни времена обречен е поетът
с перо да разравя истини сред огън.
Поривът - пламък до връх го извежда,
духът му заледен завлича го в бездна.
От дъно низко поетът изравя бисери. ...