Стихи и поэзия современных авторов
Хайку (29) 🇧🇬
ято врани закриват
хоризонта
Грип 🇧🇬
а Грипът, както винаги е нов -
Събудих се от колики - ужасни,
едва отидох сам във Пирогов.
Там лекарят протегна меки китки, ...
Добрият човек с кафявите зъби 🇧🇬
С бяла брада, но с черно одет.
Като господ –
хрисим, но с твърда ръка,
стожер народен в дни на беда. ...
Дисплейни проститутки 🇧🇬
Търсим. Намираме. Хабим много нерви.
Питаме. Предлагаме. Чакаме момента.
Вярваме. Не вярваме. Живот - кино лента.
Мъж или дама без никаква важност. ...
Да те обичам по-малко 🇧🇬
това нещо с обичането
в по-малки количества -
да не ти разказвам деня си,
да не подскачам от радост, ...
След ангел 🇧🇬
се връщат да си дочетат звездите,
по алфа и омега си личи,
че има постоянства неоткрити.
Което петолиние расте, ...
... ако можеш ме спри... 🇧🇬
Или: Безкрайното завръщане на бягството...
Ще витая край твойта врата.
Ако ще със триста ключа да я заключиш.
От въздишки път ще си изплета. ...
След татко и мама 🇧🇬
След него тръгна си и мама.
И както казваше сестра ми,
това е някаква измама.
Те бяха живи пред очите ...
Постеля 🇧🇬
през бяла постеля
се вижда ефира,
той не изстива,
грее и пее, ...
Сън 🇧🇬
като скитник, като дим,
сън или миг непобедим,
нестихващ звън
в разни дни, ...
Ръцете ми са залък хляб... 🇧🇬
във мазолите груби, и в тях,
отмалели, но жилаво впрегнати
отгде идат, знам, залците хляб.
Има смисъл да вярвам в ръцете си ...
Живот 🇧🇬
на клюките, интригите... кажи?
Не ти ли стига, че ежедневно ти ме смазваш,
като общувам със богати, но бедни на Души.
Животе мой, прати ми слънце, ...
Крила 🇧🇬
прелетност, но крилата,
свила е гнезда,
в гора на чудеса,
феята на небесата.
Сладко 🇧🇬
безметежно ме къпеш
в дъхава нежност.
С дъха си на пъпеш
посипваш мойта копнежност, ...
От скрина 🇧🇬
просмукани от зрялост и нехайство.
Ще ги накисна в изворна вода,
с късна обич и мехурчета от радост.
Ще ги просна на балкона - ...
Удавих се в очите му 🇧🇬
Ръцете му, усмивката,
сърцето му туптейки до моето.
Душата ми как само се вълнуваше
от аромата на кафе и на спокойствие. ...