От толкова любов по листите,
а всъщност, утопично невъзможна,
поетът измори се и му писна,
да бъде талантлив и да е сложен.
Денят се приближава като дъх, ...
Аз съм точно онази жена.
Която ти съвсем не щеш да сънуваш.
Която обръща наопаки света ти,
Която все още така те вълнува.
Че когато погледнеш в очите ми, ...
Нощта настъпва бавно в черно покривало,
и в мрак и сънища света залива.
Към хоризонта слънцето пълзи,
зад него то потъва мълчаливо.
Настъпва мрак, покой се спуска над земята, ...
Пътувах дълго във времето
и достигнах земната повърхност,
взех образа първо на бебето,
за да свикна с нейната същност.
Изгубих ключът на сътворението, ...
Докато всяка стихосбирка
по-евтина е от магистрална свирка,
е смешно за култура и да се говори!
Това е мнението ми! Sorry!
Докато всяка цицеста простачка ...
Портите разнебитени вият ужасно. -
Глутница вълци от глад побеснели.
В порутени къщи фиданки прорасли,
пият минало от житейски постели.
Малка фея полегнала в тревите, ...
Празни погледи на всеки булевард,
взор втренчен в 'някога-тогава',
празни улици в препълнения град,
вихрушка в бездънната омая
на мисълта, че вечни сме ... ...
Родих се във време на тежки съмнения,
на помисли черни, и куп усложнения
които с обиди вгорчаваха дните
и всички живееха с тежест в гърдите.
Нормалности бяха човешките драми, ...
Недей да предизвикваш звяра в мен,
че както съм си кротка и добричка,
така превръщам се във страшен змей
и земята ще разтърся сам самичка.
Не си търси белята, хей! ...
Да плача ли... Бог ми е свидетел!?
Отчаян, не, уморен... и не от врагове,
а от приятели... предаден, самотник без сърце,
чаровник с илюзия измислен,
повярвал на чужди бесове. ...
Застигаха ме болести и смърт.
От болка хоризонтът беше мрачен.
Любими ме оставяха сред път -
предателствата нищичко не значат.
Приятели извръщаха глави, ...
Потърси ми ти нови доспехи
или мене впрегни вместо коня.
Аз се чувствам в тълпата без дрехи.
Нещо недосегаемо гоня...
Погреби ми пробитите блянове, ...
Студена като опера на Вагнер,
зад токовете ти се гонят бесове;
неотразима си, дъждът неспирно лее
сълзите, ти моето сърце превзе.
Луната като тиква се показва, ...
Брат ми е блуза с дълъг ръкав.
Много любима. Той ми я купи.
Брат ми е блуза. С него съм пак.
И ми е топло, и ми е хубаво.
Чувствам го колко е нежен и мек. ...
Светлината на моите мрачни тунели,
цветът в дните ми, от сиво изтъкани..
топлината във моите нощи студени,
вярата в душата ми, в минути безнадеждни.
Като глътка вода си за пресъхнал от жажда, ...
Надбягвам се със времето, но безуспешно.
Не зная някой да го е надбягал.
Наясно съм, че може да изглеждам смешно,
но битки като тази се налагат.
Защото все по-често във врата ми диша ...
Тракийска кръв във вените ми звънко блика,
потомка съм на древен, смел, безсмъртен род,
закърмена съм с огъня на Тракия велика,
сърцето ми дори и в пъкъла намира брод.
Непобедима съм като тракийска светла вяра, ...
О, моля ви, спестете ми спасението.
Отдавна в църкви влизам с нежелание.
Изсъскайте си под сурдинка мнението.
Оплюйте ме без жал – за изтезание .
Кръстете се след мен! И провидението, ...