Някой води коне над тревите зелени.
Няма смъртни треви, затова му прощавам.
Свободата, кодирана доминанта
е в мен и...
с чаша вино и мед смелостта ми кръщава. ...
Нека всеки опита за ден да забрави,
мъка, болка, тъга и сълзи.
И за миг във душата си, да си представи
смях и радост сред слънчеви дни.
Казват само глупакът бил годен за щастие, ...
Ако утре не се събудиш до мен,
ако е твърде късно и пак се разминем,
ако ли утре до късно сънуваш,
ако днес е последния ден,
Казвам ти щастливо лека нощ, ...
Около нея винаги цареше хаос.
Шкафчето над леглото и отрупано с чаши и пакетчета.
Коя от сок, коя от вино, коя пък за вода.
Опаковките от среднощното и ядене на шоколад.
Препълненият пепелник. ...
Пред тебе съм, лице в лице,
но и дълбоко в същността ти!
Прегърнал нежно твоята усмивка,
докоснал с пръсти мислите ти,
поел в себе си от твоите мечти ...
Сълзите ми се стичат бавно и попиват в кожата ми,
Очите ми се превръщат във водопади,
Много си красива и известна за някои,
Но може ли аз да участвам в бъдещите свади?
Нарани ме сериозно, ...
Ти влезе завинаги в душата ми.
Потайните ми ъгълчета освети.
Ти си деня, съня и съдбата ми,
но никога не беше в моите мечти.
Някой ще каже: „Това е глупаво.“ ...
В името ѝ много са се жертвали,
много са с разбитите сърца...
И ходят бездушно... и молят с надежда...
Някой да им подаде ръка...
Често е красива... ...
В едно далечно царство, голямо господарство,
в своя бял палат, живеел шейх богат.
Тънел той в охолство, в почит, в задоволство,
но имал дъщеря, нещастна що била.
Красива кат` картина и роза във градина, ...
Отново в ролята на планина
посрещам и изпращам своите юнаци.
Те вярват, че ще стана равнина,
а аз събирам техните калпаци.
Разбира се, нали съм алтруист, ...
Ти можеш да си тръгнеш, не и болката.
Ти можеш да мълчиш, тъгата не.
Ти можеш да избягаш, но не може
да бяга този възел страхове.
Ти можеш да забравиш, аз не мога. ...
Защо си като дива просякиня,
защо Съдба – заслужих ли го аз?
Който ме стигна, той ме и подмина,
посока търся, ала без компас!
Защо ме разпиля, че да бесувам, ...
Ако ми припомниш коя съм,
ако ме сетиш, че мъка съм преяла,
че животът е полегнало осем…
може би ще стана за мъничко цяла…
и че, не душата ми, виси на косъм, ...