Поэзия

253,1 результатов

Тримата братя и златната ябълка – 2 🇧🇬

(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
/Част Втора/
Вървяхме дълго по една пътека,
достигнахме до някаква скала,
тогава гущерчето изпълзя полека, ...
1.5K 9 16

Нека остане 🇧🇬

Една закъсняла любов обикаля наоколо.
Без възклицания "Ах!" и "Ох!". Само есенни локви.
Само вятър внезапен и спомен за рана.
Не съм я чакала. Но, ако иска - нека остане.
985

... умират със усмивка - от сърце... 🇧🇬

Вярата - прикрито недоверие,
надеждата - мечтатели крепи,
любовта - измислено поверие,
човещината- май под камък спи.
Твърде дълго слушах реалистите ...
704 8 19

Момчето и китарата 🇧🇬

Срещнах днес момче самотно,
Багажът му - китара и усмивка...
Асфалта бе постеля, небето пък завивка
и видимо се чувстваше страхотно!
Пред него - шапка извехтяла, ...
1.1K 1 1

На есен 🇧🇬

Звънче, Звънче, тъй радостно звъниш,
зовеш ме да прекрача училищния праг,
за първи път ще вляза,
Училище, през твоите врати,
че тази есен аз съм първолак. ...
1.4K

На спирката 🇧🇬

По спирките е пълно със лица
А те изпълнени с толква надежди
Лица търсещи своите слънца
Следващи пътища, оплетени прежди
Белия старец със многото спомени ...
1.1K

Родопски залез 🇧🇬

(1-6)
Извървяло своя път познат,
Слънцето заслиза към дома си,
подир Него Залезът поръси
с тих копнеж душевния ми свят. ...
587 2 2

Ще те помним, Вики! 🇧🇬

Не си сама Виктория, да знаеш –
ще си пожертват и други съдбата.
Всичко ще имаш, дето пожелаеш,
че каузата ти беше тъй свята.
Сега ще ни заливат с думи мръсни – ...
835 8 10

Истинска промяна трябва 🇧🇬

Днес реших да пусна всичко старо, извехтяло,
протъркано, до болка посивяло.
Въоръжих се е чаша вино и лупа,
за да пречупя слънчевият лъч в дъга.
Досетих се, че мога и от бръчките да се откажа, ...
733 1

Все още има капчици от лятото 🇧🇬

Аз съм влюбена в тихата нощ
дето само щурците говорят в полето
дето всяко лято живее във нас,
като мечта за едно дремещо щастие.
И не е тъжно точно това ...
1K 1 1

Сън за цяла вечност 🇧🇬

Очите ми се пълнят с тръни
и разкривени йероглифи.
Не искам твоето безсъние.
Защо пристигна неповикан?
Септември с дъх на черен хляб ...
841 8 12

Портрет 🇧🇬

Моя късна Есен, колко си добра!
Връщаш в мен – Детето, в Златни времена...
Вглеждам се в портрета на една Земя
и тупти сърцето с нежност и тъга!
Колко труд и хубост си вградила ти ...
1.3K 1

Мечето Плюшко 🇧🇬

Мама Меца рано стана
и кожуха си разтресе,
щото още от зарана
на Плюшко мед да донесе.
А пък стария Мецан ...
1.4K 1 4

Вълшебен код 🇧🇬

Обмислям идея за временно бягство –
за бягство от хора, от гняв и от страх.
С вълшебния код за душевно богатство
да стихна незрима във лунния зрак.
Да взема единствено своите мисли ...
1.4K 12 19

Есен моя 🇧🇬

Моя лекокрила златна есен,
в шепите ми детски се събираш.
Ти летиш! От клони лист понесен...
Тихичко в сърцето ми се спираш.
Моя преживяна златна есен, ...
1.1K 3 10

Нима това е Краят... 🇧🇬

Гася я тази страст.
Мирише гадно, на раздяла.
(Поне в един от нас
тя твърде дълго е горяла.)
Готова си, нали?! ...
689 8 6

Рани 🇧🇬

Изпълнен съм със рани тежки.
Дали се виждат в мен? – Не знам.
Аз разгадах души човешки
и не изпитвам вече свян.
Почувствах толкова омраза, ...
543 6 11

Позволих си... 🇧🇬

На Е.С.
Заведи ме на едно вълшебно място –
при море и пясък, с гларусова песен...
Да забравим, че животът ни е есенен!
Щом сме заедно, отново ще е лято!... ...
961 10 20

10 минути любов 🇧🇬

Добър вечер! Пак съм аз!
Няма да те притеснявам.
Само да попитам как си,
после бързо ще затварям.
Мина месец, похвали се, ...
1.1K 3 7

Свободна воля 🇧🇬

Питат ме защо Ти вярвам
и за всичко обвиняват Теб.
Казват, че си безразличен,
че сърцето Ти е лед.
Или Ти не съществуваш, ...
1.8K 15 33

Клошарят 🇧🇬

Той цял живот е вадил от жарава кестени
и с мрак покривал се е ден след ден.
От белезите му следите още пресни
го връзваха на спомените в плен.
Съдбата му без жал бездомен го изхвърли, ...
915 4 7

НаМенеСи 🇧🇬

Аз съм едно непосредствено малко боклуче.
Отлетяло, без да иска в огромния Космос.
И няма значение дали съм обичал, дали съм разбирал,
Дали съм живял и умирал...
Защото горе всичко е временно! ...
1.2K 2 3

Чети ме 🇧🇬

Чети ме,
разлей се в морето ми.
Аз имам обич в сърцето си.
Бъди звук от пианото бяло,
напии се ...
1.1K 2 2

Наоколо 🇧🇬

Всемирът, надиплен с човешки съдби,
се спуска над нас - и носи утеха.
Във края на пътя всички злини
свличат си злостната дреха.
В ехтежа на вчерашни спомени, пак ...
758 1

Октомври 🇧🇬

октомври е месец на мечтите
обагрен в различни цветове
от синьо на метличина
до златно на мъничко дете
цветовете на дъгата ...
404 1

Стихиите във мен са нежност. 🇧🇬

Във повечето утрини съм тъжен.
Че в нощите съм страшно непрегърнат.
В деня държа се някак мъжки,
По малки часове? Не питай! Дълги са...
Тогава я усещам тази липса. ...
725 7 7

Двамата 🇧🇬

Остарявате двамата. Остарявате кротко.
Като корени вплетени в общо начало.
И подпирате обща съдба и походка.
Като пъзел сте – части от общото цяло.
Прогърмяват годините – бързи експреси. ...
614 5 5

Моя златна есен 🇧🇬

Поредния лист от календара
го откъснах, мой живот.
Вечер правя си гаргара
и целия съм плувнал в пот.
Торбички имам под очите, ...
1.2K 2 4

Градината на сърцето 🇧🇬

Едно сърце - за мъки и печал.
За радост и любов несъкрушима.
И всеки нещо в него е посял.
И плод
според разсада си ще взима. ...
1.1K 2 2

Гул (2) 🇧🇬

Прегърна ме днес за последно...
приключва ми земният път...
и в твоята топла прегръдка...
ще срещна студената смърт...
но ти не тъжѝ за смъртта ми... ...
698 2 4

Съдбата на думите (по Реквием за мъртвите думи) 🇧🇬

> Умират думите и губят смисъл,
> и гният като есенни листа,
> дали си казал нещо или си написал,
> щом в тях изтлява после мисълта...
> ...
1K 5 14

Не ми е писано да ме обичаш 🇧🇬

Колко шансове пропускахме за срещи?
Колко време вървим един без друг.
А може би в мене щеше да откриеш нещо,
Което да осмисли света ти.
Този свят – далечен и недостижим. ...
807

Обичам те 🇧🇬

Обичам те още от първия ден!
Обичам те дори повече от мен!
Обичам те щом погледнеш ме нежно!
Обичам те щом докоснем се "небрежно"!
Обичам те и нека всички знаят! ...
672

Вик и зов 🇧🇬

Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието, неискреността,
която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам хората да подредя така, че всеки ...
665 1 2

Попитах 🇧🇬

Попитах морето - къде и как е любовта ми?
То каза ми:
На безлюден остров зад незрими води
умира твоята Любов любима
и няма сила, с която ти би ...
1.2K

Това от мене се откъсна 🇧🇬

Какво изцъкрено небе
и слънце нетърпимо,
като рисунка на дете,
рисувана сред зима.
Каква велика синева, ...
976

Есен 🇧🇬

Жълти листа разпилени,
мокри алеи след дъжд,
сякаш са късно знамение,
че есен дойде изведнъж.
Ябълки златни се ронят, ...
641 2 3

Илюзии 🇧🇬

Усмивка - сякаш струна водна
трепери и намига на звездите.
Земята полудява от доволство,
чаровно се завърта и въздиша.
Пародия и плач притичват бързо ...
533 4 2

Сън сънува баба Дана 🇧🇬

Автор: Генка Богданова
Сън сънува баба Дана:-
депутатка е избрана,
бодро в Парламента влиза
с ръчно везаната риза - ...
1.4K