Цял живот мечтаеш да си умен.
Видиш ли, значело това да бъдеш жив...
мъдрост имаш, разум - чуден
за живота ти щастлив, но див.
Заслужава ли си тъй обаче ...
Тече през нас неумолимо времето
с праволинейната си несломимост.
Оттатък белотата ни е неизбежна.
А адът се спотайва тук в главите ни.
Пропадаме в далечините помежду си. ...
Holy father, did you forsaken all of us?
Do you protect us like you used to be?
Did all your punishments are passed,
or more sins are there for us to see?
Will all your saints and angels be our shield, ...
А бе, я вървете на майната си,
дето нещо все ви накуцвам.
Щом не съм ви по мяра, трайте си!
Насила никому не се случвам!
Цял живот ми се дават уроци, ...
Така да му отива мрачен лик!...
С вида си всяка чужда радост ще убие.
Не му понася нечий весел вик...
Да има как, смеха навеки ще изтрие!...
Щастливи хора няма по света – ...
С две баби седим си пред блока
и говорим си тъжно, ний за живота.
Едната, леко с тъга във очите,
разказва ми история, пронизваща в гърдите.
Синът и заминал далеч по чужбина. ...
Изсъхнал залък, думи приседливи,
притоплена любов, горчиви хапки.
И мъртви чувства и дилеми живи.
Отрова, но сервирана на капки.
А беше то и вярвах в любовта ни, ...
- От много години съм стигнал до извод един,
че самотният човек е непобедим,
че той има най голям потенциал,
с успех да се обсипе цял .
- Но на човек за да успее му трябва мотив, ...
Равнина светла, тиха, просторна...
Слънце грее, птички пеят;
и уж всичко диша спокойно,
докато урагани не почнат да веят!
Небе синьо, голямо и чисто... ...
Как ми се иска, понякога Боже,
Да видя онази България,
В която царе и велможи
са говорили български! Стария!
И са ги разбирали крале, царе и папи... ...
Днес казах ли ти колко те обичам?
А всички имена с които те наричам?
Показах ли ти ясно своята любов?
Направих ли деня ти да изглежда нов?
Огледа ли се тайно в моите очи? ...
Навярно аз в ада ще скитам...
преминал през Страшния съд...
ще чувствам как пламъкът вечен...
превръща в прах моята плът...
и колкото пъти изгаря... ...
01
Мрачен като небето, но в дълбоките ти очи се вижда болка .
Иска ми се да ти подам ръка и тя да се прехвърли на мен.
Не искам да те боли. Не съм такъв човек.
Бих помогнала на много хора,ако можех. ...
В главата моя – малка сцена,
на нея сто поети рецитират.
С пердета плътно затъмнена,
едва-едва надеждите прозират.
В главата моя – камерен концерт, ...
Излишни бяха всичките сълзи...
Размазана до слюда светлината.
Когато страх по вените пълзи,
на водно конче вози се душата.
И слънцето под ъгъл замижа. ...
Недей! Недей ме изоставя никога!
Защото сигурно света ще свърши.
Ще стане черно, адско, отвратително.
От мен ще завали проливен дъжд.
Земята ще белее от сълзите ми. ...
Попитах вятъра, звездите и облаците,
и залеза всяка вечер питам...
Къде си, добре ли си, как живееш?
Попитах ги, но отговор не чакам…
Крила ми даде, за да мога да летя, ...
Far away there's land exist in sorrow
ruled out of helpless, broken dreams
There is no hope, no love and no tomorrow,
no light can reach the land i call my home,
and memories so lost, so narrow ...
Земята е дервиш, въртящ се от мечти
и всеки миг, и ден във нищото изгарят.
Човек се ражда просто за да полети:
животът е – да паднеш в Ниагара.
Коват крилете ни със думи от бодли. ...
КЪДЕ СМЕ НИЕ
Скрих сълзите си в дъжда студен,
но той ги изсипа солени на земята.
Дадох болките си на вятър озлобен,
но той ги забоде на хората в душата. ...