Стихи и поэзия современных авторов
Върви напред 🇧🇬
Върви напред, когато ти отнемат радостта,
когато ти рухват мечтите.
Продължавай, защото вчера го няма вече,
а днес денят те чака. ...
Какво друго ми остава... 🇧🇬
но не виждаш ли тревогата в очите ми?
Не усещаш ли начина, по който аз преглъщам?
Не виждаш ли как треперят моите ръце?
Никой ли не го забелязва? ...
Монолог на един самотник 🇧🇬
Не искам да крия, отровата пия,
отчаян от този живот.
Тъй дълго самотен, повярвайте вие,
живеех сред вас като скот. ...
Като пролетен дъжд 🇧🇬
Ако можех.
Ако сам определях съдбата си.
Ако не бе ме обляла като пролетен дъжд.
Ако знаех. ...
Сто свята и едно небе 🇧🇬
сто свята умират разпръснати
подир ден. Умират заедно
с кръст – Разпнати!!!
Сто свята, които разпръсквам ...
High enough 🇧🇬
начинът, по който ме целуваш,
бие всички други,
ти си най-новото усещане,
толкова зашеметяващо ...
Зодия Риби 🇧🇬
от слънцето е, щом премрежа поглед.
Въртят се като свредел. И денят ми
прелива изумруди или странност.
Изплъзвам се, на косъм да ме хванат, ...
Да прочетеш Любовта 🇧🇬
не е описана
красотата на любовта
така,
както в душата ти. ...
Жажда 🇧🇬
безумно съвършенството жадувам!
И като скитник в пясъчна пустиня
отчаяно оазиси сънувам.
Изчерпала последното търпение, ...
С отворени очи 🇧🇬
с отворени очи.
Небето е заключено.
Не мога да се скрия.
Изтриваме прозорците. ...
Невъзможност 🇧🇬
– Любов като кърлеж. Смърт като дрямка.
Като лоша поличба ме следваше ти.
В огнедишащи нощи, мила, скрий ме на сянка,
в мрачното дъно на твойте очи! ...
Лудост 🇧🇬
разголена, усмихната, на вятъра сестра,
сред волните души съратници събира,
задръжките ги няма, има сетива.
Лудостта е бурята в морето, ...
Липсва ми 🇧🇬
ме докосваха в живота
и всеки ме дърпаше
в своя посока.
Една ръка ...
Искам те 🇧🇬
и денем, нощем, даже и насън...
И иска да е с тебе, в сладък грях,
душата ми без свян - обсебил вдън!
Сърцето ми, болезнено те иска! ...
Прах 🇧🇬
Оставям те като прочетената книга на лавицата....
Да си говориш със прахта, да те забулват сенки,
да си оставаш неразбрана, желана, но не и в моите ръце,
не и в моето сърце... ...
Трябва ли 🇧🇬
която ни превръща в сива пепел.
Една любов на многото стени.
Напукала душите ни от клетви.
Една любов, която ни променя. ...
Ин/Ян 🇧🇬
без мен, без теб ли...
Вътре или вън,
наистина или пък насън?
Как да разбера, ...
За последно 🇧🇬
на щастливо изживяното ми вчера,
изправен пред мъгливото неясно утре,
на настоящето в днешния си ден
под дъгата девет цветната преминавам ...
Красива пеперуда 🇧🇬
ти недей, недей ме изоставя...
Че там затворила съм моята тъга,
която бавно, бавно ме изгаря...
Дори пред теб ако е моята мъгла, ...
Тъгата, която отказва да си тръгне... 🇧🇬
и със или без покана, просто те прегръща,
и тъй както изненадващо влиза в душата
неконтролируема, да си тръгне отказва.
Въздуха и трудно се поема. Задушава те. ...
Представление 🇧🇬
където режисьорът бе пиян,
а в скута му разголена метреса
го милваше с разблудната си длан.
Тук нямаше за бис аплодисменти ...
Обич 🇧🇬
за това – за теб, което правя!
На сърцето тихичко ще прошептиш,
да не се тревожи – ще се справя!...
Кога денят отмина... не усетих... ...