Събуждам се в зори опасно кисел —
на риба съм, а още нямам стръв.
И заради таз жестока мисъл
светът ми крив и гледам го на кръв.
В леглото ти поднасяш ми кафето, ...
Сърцето ми тупти извън преградата
с бесен ритъм недостижим,
единствена утеха е наградата,
че тук съм и съм още жив.
Простенват нежно ветровете на безвремието, ...
Пътуващ без билет
(Главният лиричен герой е аф,торитета!)
Докът си бърках манджата с ориза,
ей тъй,едно ми прималя...
Зачудих се огледах се – кръвното ли, що ли? ...
Гарата тука остава и тихо въздиша.
Пътници наблюдават, как тополите тичат.
Движат се бързо заешки сенки
и неясни обекти, като разхвърляни бенки.
Монотонно по пътя автобусът се носи, ...
Защо така избяга Любовта?
От Мен, от Теб, от Нас сега?
Всичко свърши помежду ни,
В сърцата ни ехтят горчиви думи...
Като стрела от лък прониза ни тишината ...
Ти си прекрасен спомен от минал живот,
настоящ пламък и минал отблясък.
Ти си подранила среща в миналото
и закъсняла в настоящето.
Ти си ритъмът тих и милувка, и нежност, ...
В живота на мъжа обикновено има две жени –
едната приготвя за него огнище, а другата – клада.
Рая Видинска
Чупиш сърцата ни, сякаш че с брадва
и от парченцата огън си стъкваш. ...
Вечерите – хладни. Дните пък са жар.
Думите са гладни. Говорът – пожар.
Спящи са тревите. Вятърът е спрял.
Свлича се небето – с прът съм го подпрял.
Вързах и луната с нишка от звезда. ...
Отдавна ти е тъжно да ме гледаш –
един и същ, наивен и безличен.
Постой, не бързай да си тръгваш.
Спомни си, че все още ме обичаш.
И знам, че вече съм изгубен – ...
Няма на земята по-велика сила,
от жена, която детенце е родила,
да се труди, да обгрижва,
но умора не усеща, когато думи
сладки чуе, като "мамо" – мили, нежни... ...
Кротка, уморена и красива,
дъхът ти гали моите гърди.
Притихнала, усмихната щастливо,
притворила за сладък сън очи,
лежиш до мен. А аз съм още буден. ...
Присядал ли си на трапезата на вятъра,
да те гощава с волните си ястията?
Да ти долива до насита от отварата
от трепетите на безпосочията.
Докосвал ли си сянката безплътна ...
Спомени... О, колко спомени имам,
накъдето погледна, си пред очите!
Колко радвах се, че си тук, че те има
и внасяхме взаимно, щастие в дните!...
А щом, над града нощ пак се спусне ...
Нямам думи, за това което сторих,
уж харесвах те, а напълно те убих,
ти беше всичко – и жена и майка и любима,
аз пък постепенно и напълно те разбих.
Още търся грешките във тебе, ...
Ти си това, за което си струва
да преплувам морето.
Ти си тази, която пише на книга съдбата.
Ти си тази, която ми дава и реже крилата.
А кой съм аз? Някой който, ...
Не съм добре, на работа отивам.
Ще губя на живота, часовете.
Обичам като всички да почивам,
но често се нуждая от монети.
Джобóвете ми пълни с тишина, ...
Някога живяла... малка птичка,
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам-самичка
в небето да се рее... в свобода.
Сутрин се събуждала с усмивка, ...
Генка Богданова
Аз знам, ще се върна на тази планета,
като зрънце полегнало в нейната гръд,
като нежен лъч светлина от небето,
като звездна прашинка от Млечния път. ...
Търси се!
(Не визирам никого, просто една самоирония)
Тръгнах кръшно към мегдана,
ама нали се малко позабрайвам,
достойнството си клетото потърсих, ...