Не боли по-малко, не боли повече
от първия ден, когато си тръгна.
Времето спира. И ме гледа безпомощна.
А под кожата – лед, и вулкани, и тръни.
Не тежи повече, не тежи и по-малко ...
Отиде си поредната ми муза...
Излъгах – всъщност беше муз...
Цяла вечност съм била в заблуда,
че срещнала съм правилния мъж.
И тръгна влакът от последна гара. ...
Всяка жена си заслужава да живее дори само заради един такъв миг в живота си...
"По дяволите всички скрупули!" –
ми каза,
понесъл ме в ръцете си
назад, ...
Мила, мила, чудо стана!
Днес разхождах се в парка
и видях децата да тичат и играят.
Засмени и весели, и игриви
те рецитираха стих за теб, стиха, който ...
Не пилей надеждите напразно...
Не се раздавай ако няма с кой!
Усмихвай се и грешките прощавай
и твоите, и техните безброй.
Бъди човек, не отмъщавай... ...
Явор:
Приятелко, толкова аз я обичам,
за миг не спирам да мисля за нея,
Имам въздух, вода, а не мога да дишам,
щастлив съм, а толкова трудно живея. ...
Природата – безсъвестна, категорична,
си има свойте древни правила.
В сърцето има кодове първични
за всеки шум и всяка тишина.
Не го обича. Той не би могъл ...
Обичам те защото си моята Богиня
и като слънцето огряваш пак земята
със тези русите къдрици ми приличаш на русалка
която пак излиза в полунощ за да зарадва ни сърцата...
Защото си моята Богиня в теб се влюбих ...
Боси крачета, мидички малки,
слънце в небето, време за свалки.
Цветни чадъри, тела с бронзов цвят,
плажът събрал е целия свят.
Глъчка безспирна. В небето хвърчило. ...
Моя крехка любов, оцеляла сред лед и виелици,
знам, че още си жива, още имаш гръбнак и кураж
да извикаш без глас, че си тук и не си отживелица,
да останеш у мен, като верен и истинен страж.
Своенравна любов, знам, че трудно вирееш сред хората, ...
Пясъчният часовник на вечерта не лъже
и тя ще отиде без мен във своя си свят
на пумпали, които никой не е спрял.
Напълно е реална и казва, че вижда
моята невинност, нарича ме Господин. ...
Срещнах те и ми казваш че ти си вълшебница,
но нали не очакваш да повярвам в това,
да бъдеш такава просто имаш потребност
знаеш колко излъгала си, носиш товар.
Хей, момиче, отдавна не вярвам в приказки, ...
Поезията е картина на стената
забравена висяща си така...
Защо обаче чувствам в нея вятъра
и аромата на несъществуващи цветя?
Защо часовника от нея ми тиктака ...
Пътят дълъг е и пълен с изненади,
с чудни персонажи и странни пейзажи.
Вити стълбища над притихнали ливади,
статуи изваяни с лица усмихнати и отчаяни.
Пътят дълъг е и зове към далечни земи, ...
На времето страшно великите думи
събирам в поток съкровени слова.
А времето днешно е чалга и суми,
и някакви снимки на голи крака.
Чернее небето! Пустее сърцето! ...