Стихи и поэзия современных авторов
Шефа костюмар 🇧🇬
гази
по душата ти
и без това разплетена.
винаги усмихнат ...
Свински подвизи 🇧🇬
Напи се Прасето ни с вино червено,
пияно забрави, че прасе е родено.
Огледа се в калната локва под бора -
видя се единствен стопанин на двора. ...
Където няма суета 🇧🇬
и каменно е, някак много тихо.
Стоя. Пред мен – затворена врата,
зад мене куп листа танцуват с вихър.
В очите ми сълзи се спотаиха ...
Носталгия 🇧🇬
Е, свършва и това поредно лято.
За път се готвят прелетните птички.
По домовете си, отидоха децата
и къщата остана сам-самичка. ...
За врабчетата трябват антени 🇧🇬
под нозете легато се трупа...
а сънят е от охра до огнено,
непризната тъгата, нечута.
За врабчетата трябват антени. ...
И какво по-лошо от това 🇧🇬
душата ти да е в затвор, в окови.
Без срок на задържане.
Без право на оспорване.
Стоиш, търпиш и чакаш. ...
За моята Муза 🇧🇬
На времето бе Музата ми все при мене.
Аз като влюбен за ръцете я държах!
За нея днес душичката ми стене,
къде се крие вече не разбрах. ...
Ме пакуваат во читалната 🇲🇰
се правдаат со мојата вистина
го гледаат светот со моите очи
и сонот ми се претвара во копнеж
а јас имам желба ...
Живот сега 🇧🇬
Дойде вече време,
да загърбим старото бреме.
Да бъдем ние всички
задружни като птички. ...
*** 🇧🇬
е монета с две лица
но тази е
залепнала на пода
и нямам нож ...
Разстояния 🇧🇬
вече нямам търпение
да имаме проблеми заедно.
Заплаха за отвличане 🇧🇬
подписана: „Мюнхаузен, барон”.
Причината това да ми се случи
била в неуважителния тон,
със който в монолозите съм писал ...
Стъпки по пясъка 🇧🇬
Вървя сам, ето ме мое море,
сиво и мрачно е вече твоето небе.
Вече студена е всяка твоя вълна
с тях ме поздравяваш отново сега. ...
По теб се разходих. 🇧🇬
По теб се разходих
без измамни преструвки
и не съм те залъгвал
с фалшиви милувки. ...
От сърце 🇧🇬
болести, глад и отчаяние.
Има не една душа в беда сама,
що заслужава нашето внимание.
И, както може да се разбере, ...
Back home 🇬🇧
you want to know...
Can we pause time,
or just run it slow.
No one is able ...
Реквием 🇧🇬
В. Петкова
И моята душа бе камертон,
като на други –
художници, поети, музиканти. ...
Ежедневие 🇧🇬
а времето бързо тече.
Косата (от старост) окапва...
сърцето тресе се от стрес.
***** 🇧🇬
тя се сбъдна!
Видях те окъпана
в светлина!
Докоснах твоята ...
Световен компот 🇧🇬
дори и Лукавият тайно завижда!
Пред нас е лавина, зад нас е потоп...
Какво, щом на кадъра туй се не вижда?
Позират ни залези, пясъци бели ...
Размисли 🇧🇬
от което се страхувам
и не се страхувам,
се случи с мен,
няма да мога да виждам ...
Дух 🇧🇬
силует, притихнал смях.
Мълчанието ехти,
няма кой да те спаси.
Потъмнели са твоите очи, ...
Стоножка 🇧🇬
Черна мъхеста стоножка
във едно дере се спряла.
Иска да върви, не може,
как да стъпи, леле боже. ...