Стихи и поэзия современных авторов
На Катина 🇧🇬
Звездите в косите ти блестят,
усмивката ти гали ме с лъчите си,
ръцете ти докосвам в опит времето да спра
и цялата изпълваш ме с възхищение! ...
Само ти го напомням 🇧🇬
Знае истината.
Видя я в очите ми.
Не мога да крия.
Не давам обещания. ...
Его... 🇧🇬
Виждам те как се появяваш тук,
като огън и като дим невидим...
Виждам те и как така както идваш
щом поискаш изчезваш изведнъж... ...
Просто идвам 🇧🇬
Р. Чакърова
Не чакам да ми се обадиш или да ме попиташ как съм –
то може да се случи днес или след "N х Х" животи...
И не, че вече ще съм стара, и не, че няма да дочакам – ...
Несбъднато желание 🇧🇬
и си пожелая
никога повече
да не си отиваш,
ще те намеря на сутринта, ...
Самота, не любов! 🇧🇬
Разпилей косите си.
Съблечи дрехите си.
Разроши косите си.
Пристъпи, бавно, боса си. ...
Готика 🇧🇬
умоляват те отново да пристъпиш към земята,
която безвъзвратно изостави.
Виждаш ги в съня си под покров от мрак и лунна светлина,
а шепотът им долита от дъното на бездна. ...
Замълчана болест 🇧🇬
сънувах те в снощния сън,
вдишах те с мъгливия въздух,
да издишам, не смея сега.
Ръцете си няма да мия, ...
Как да те обичам 🇧🇬
С мълчание...
В обещание...
Учи ли се любовта?
Знам, копнял си за това... ...
Греховен дъжд 🇧🇬
покриват сетния копнеж.
Бразди вглъбени във сърцето
отвеждат в тъмен свят.
И вечна е тъгата. ...
Мераци 🇧🇬
нова ризка аз ще облека
ще си лъсна и чепика
и ще сложа точка..
на живота си порочен ...
Аптека 🇧🇬
Там се крие, зная, моята утеха.
В странен сън вратата и отварям
и виждам как ръката си протягам.
По рафтовете и – медикаменти. ...
Любовница на Смъртта 🇧🇬
ще се явиш пред мен.
Ще те усетя от всякъде
като най-зимният ден.
Ще си впиеш устните ...
Една нощ, която ще забравим... 🇧🇬
Знам, не трябва вече с тебе да се виждаме,
но остави ме само тази вечер да те посетя,
и да забравим случилото се между „здравей“ и „довиждане“,
да заключим външния свят зад тази врата... ...
На Мама 🇧🇬
майчице мила,
колко ли сълзи
нощем си крила!?
Времето бяга, ...
Не знам как 🇧🇬
на едно невероятно 14-годишно приятелство
Как с тебе да се разделя, не зная?
Не знам, как прави се това?!
Не знам, дали има смисъл да роптая, ...
Виновна, гневна, жива 🇧🇬
Виновна съм – че в този свят разлюшкан,
несигурен, коварен и студен,
в живот безсмислен – детска катерушка,
пързаляща надолу моя ден, ...
"Продължение" на първата ми книга 🇧🇬
бях скрит край топлия басейн
и дебнех гаф тук да не стане,
диктисвах се на „злия змей”!
Започвах сутрин от зарана, ...
Той 🇧🇬
Но облаците пречат пак
Само снимка ми остави
И спомени горящи в мрак
Защо живота те спомина ...
По ръба 🇧🇬
на чувствата на другия.
Запазваш всякак равновесие,
да не залитнеш
в неприязън или влюбване - ...