И все по-продължителни са дъждовете,
и все по-кратки са сезоните на радостта,
блатясаха пътеките... и бреговете
потънаха в непредсказуема тъга...
Разляха се реките, няма лодки, ...
На разговор с Исус поспрях
и Му разказах своите неволи.
Смутено Му предадох своя грях,
душата ми пред Него се разголи.
Не беше страшно, нито срамно – ...
Като шепа пясък между сухи пръсти,
вярата ни чезне някъде встрани.
И във храма божи, между свещи гъсти
отчаянието там се настани.
Днес не ни спасяват светлите икони. ...
Не заставай ти пред мен,
когато Сърцето скрило се е в моя облик...
Всичко страшно е тогава, защото нищо не прощава –
и бъдеще и минало и настояще..
Лесно се ранява, ...
О, хора, силна и тревожна тъга
обзема душата ми крехка сега -
как смисъл в живота да намерим,
когато от отвъдното треперим!?
И съмнението в мен расте - ...
В нощта на подранила мека есен,
люляна от надежди и съмнения,
какъв незнаен вятър те понесе,
че спря се неочаквано при мене?...
Ухаеше, тежеше сякаш мракът ...
Аз съм бунтовник
Аз съм бунтовник, но не знам дали е
защото светът ме направил такава...
или просто да съм такава е вътре в мен...
може би е смесица от двете, може би... ...
Не съм щастлива, като имам повече.
Не разбираш ли, че бях щастлива и тогава?
Да виждам как обичаш хората...
Да бъда щастие в класическия смисъл изтощава...
Докосвай лекичко надеждите ми с думи. ...
Зад миглите на времето съзирам
индиферентния му, втренчен поглед.
Къде съм днес? В квадрант от полуистини!?
Да се открия в картата на вечността не мога.
Безумните тълпи край мене шестват. ...
Приятели сме, но само виртуално.
Търсим се, но само за услуги.
Общуваме само ако е нужно.
Празниците станаха рисувани картинки.
Рождените дни се превърнаха в постове. ...
Не искам да бъда вече добра,
не искам до глупост да бъда наивна,
до край да раздавам свойта душа,
искам всичко да бъде взаимност.
Не искам да вярвам на всяка лъжа, ...
Сърцето ми виси на тънък косъм.
Една погрешна дума - ще го скъса.
Във въздуха като мъгла въпросът
дали ще я отрониш... ме разпръсква
на хиляди парченца тишина... ...
Какво не бих направил да заплача,
за да изстискам мъката от мен.
Животът, казват всички, е задача,
която се решава някой ден.
В гърдите сякаш камък че е срастнал. ...