Стихи и поэзия современных авторов
Най знае... 🇧🇬
най задълго под чужди
робства, най знае
що е то страдание
и що - състрадание...
Амурено време 🇧🇬
Без молба и без укор се държим за ръце
и доверено гледаме очи във очи.
Амурено време, душата ми пляска!
Деца, не изпускайте своето време ...
Предадохме Всевишния 🇧🇬
ядосахме Всевишния в безкрая.
Щом погубихме човешките души,
едни души от детската ни памет.
Сега си носим вътрешно смъртта, ...
Бате Чирус 🇧🇬
— Бате Чирус, где така?
— Тичам Свирчо да с' гръмнà.
А ти къде със таз гъдулка?
— Днес Джефтито е булка, ...
Градът 🇧🇬
силуети от отровен прах,
и не ще се изненадам, ако някак
вървиш незрима между тях.
Улиците – в мрачни краски – ...
Събиране на сладост от солта 🇧🇬
и си пробиват път
през вдигнати глави
и сведени в безсилие прегради
събират сили ...
Чуй вика ми и ме накарай да избухна... 🇧🇬
тези твои стихотворения,
целуни ми сърцето,
с този топъл, свеж дъжд...
Отвори ме в прегръдките ти, ...
На сина ми 🇧🇬
се усмихваш, плачеш и мечтаеш.
Търсиш несънувани небета,
на тъга понякога ухаеш.
Там навличаш втората си кожа, ...
Безтебие 🇧🇬
Разтърсващо душекрушение.
Обречено, апокалиптично...
Ограбващо всичкосъмнение.
Безсмислено, сиво, цинично... ...
Обет 🇧🇬
за неразцъфналата крехка младост,
за тази непораснала съдба
избрала да те грабне сляпо.
За всеки миг без топлия ти глас, ...
Розата 🇧🇬
Розата е цвете най-прекрасно,
подарява се с целувка, страстно.
Розата червена е цветето на Любовта,
подарявал съм, подарявам и сега. ...
Чистота 🇧🇬
прохладен
в карстова пещера
с бледен мъх
окичен по сталагмитите ...
Да си... 🇧🇬
зло принỳди -тя да си
цветà прокỳди
Брули вятър 🇧🇬
Безнадеждно боли.
Тишина прегръща душата.
Пак сама съм
сред вълчия студ ...
В очакване на вечността 🇧🇬
ще дойде туй тъжно време,
когато с него ще се простя
и ще видя мрака на вечността.
Ще дойде нощ беззвездна, ...
Сънуване 🇧🇬
Нощта напира през стъклата…
Край мен е нощна тишина…
Понасям се над синевата,
летя не мога да се спра!.. ...
Ех време ,време 🇧🇬
„Една Мария, а неправди много“,
така го каза Хайтов преди време,
било е страшно, мъжко и сурово,
дали узряхме да го разбереме. ...