Колосах яката на детския спомен.
Сресах си всички неясноти.
В джобовете сложих бели, не бонбони.
По прашните улици на живота подгоних
дребни, но святи мечти. ...
Ей го вятъра, цял ден вече препуска,
в колесница впрегнал два вихрени коня.
Трополи, беснее и клоните чупи,
листата обрулва и после ги гони...
Лицето закрил е във конските гриви, ...
На слънчевия ми човек
Боли, защото те нямам, защото те имам, защото си ти,
различен от лятна възможност. Ухаеш тревожно на песенен миг.
Посипваш душата ми с ноти, сърцето ми корен, мечтите ми глупави...
Не съм онова слънчево зайче, побеляло от страх. Само тихо докосване... ...
Няма да те обичам... като другите.
Ще пропадам с нощта в машинация алена
наречена изгрев и
дошла да ме отвлече в нещастието ми.
Моето. Не твоето, но нейното, не неговото. ...
/на Георги Измирлиев - революционер,участник в Априлското въстание /
„Сладко е да се умре за свободата на отечеството” Георги Измирлиев / 1851 – 1876/
От снимката… едно почти дете,
на „цели” двадесет и пет години,
ме гледа, а в очите му небе ...
Тя е шепот, пренесен с крилете на птица,
приласкана мелодия там във нощта,
тя е блян нереален просто до вчера,
част е от утринна мека роса.
Тя е началото нежно подето, ...
"Много "се напрягаме" в парламента
и ето кое не е фалшимента -
десет дни ваканция за нас,
докато учителите от първи до 12 клас
четири дни ще си почиват, ...
Здрасти, бабе. Как си, добре ли си? Браво, радвам се. И аз съм добре. Как е дядо, липсвате.... знаете. Надявам се да сте добре. Как е печката бабе, гори ли? Топли ли ви вас там. Защото нас тук не. Няма те, вечно да готвиш на нея. Да ухае на теб и на прясно кафе. Малката стаичка вече е празна. Вече н ...
Уважаеми родители…
Знаеш ли, че нямаме често това което искаме,
че пълно щастие всъщност няма в любовта,
защото най-доброто винаги ни искат близките,
ние ги слушаме безрезервно, а те често грешат…. ...
От сън порастнаха моретата в света,
в две очи от спомена обляни.
Сега си дух и цвете над пръстта
и все боли ме с поглед да те галям.
И все реки се носят по лице, ...
Живот раздробен, но не парцелиран,
в едно общество, в което умира
всичко добро и човешко, защото
злото добро е; или по-малко злото.
Във който успехът на всеки се свежда ...
Денят ми хубав е знаеш ли кога?
Когато сутрин светлината идва
не от изгрева в далечината,
а от близостта на твоята усмивка.
Когато топлината ме обгръща ...
Отстъпвам те на другото си тяло,
в което се срамувах да мечтая.
По тънките си вени те изтласквам
нагоре до безлунната ми стая.
Обичах те в хотела. А в метрото ...
Сривам се по малко напоследък
и всеки път по-трудно ми е все,
да отбележа някакъв напредък...
...защото все по-трудно пасват частите.
С всеки срив загубва се частичка... ...
Поклон от дявола
Много бързо, доброто забрави.
А се кълнеше във вярност до гроба.
Вече и дяволът поклони ти прави.
Прекланя се ниско, пред твоята злоба. ...
То беше сякаш толкова отдавна,
пътувах навсякъде с моите мечти.
Душата ми не беше още гладна,
всичко исках в мен да се върти.
Простора беше чист и гледах на далеко, ...