След всяко ново влюбване усещаш празнотата -
прилепва върху костите и със корсет те стяга.
Небето сив диагонал поредно ти намята,
под плащ от безразличие ръце към теб протяга.
Самотна нива е животът, а смъртта е синор. ...
Ако можех да те върна, дядо,
може би сега щях да съм щастлив,
и само ако можех света да преобърна,
бих те върнал на земята, да си с мене, да си тук!
Но за жалост нямам тази сила, дядо, ...
Като буен младеж с огнедишаща страст
изсипваше слънцето парещи ласки.
Изтощена, земята завъртя се в несвяст,
а човеците с мъка дочакаха края
на това лудо лято с нестинарски нозе, ...
От тогава те търся, Любов! От тогава те няма...
Ти замръкна бездомна в съня ми... Бе кратка нощта.
От тогава те чакам, Любов... От тогава те няма...
Не заключвам съня си... Но вече догаря свещта.
Обади се, Любов! Побеляха ми нощите вече... ...
Нощта се спуска и обгръща нежно
дома ми – къщата и двора.
В затишието, носещо спокойствие,
аз търся за душата си отмора.
След суетенето и рутината на деня ...
Хотелската стая
В хотелската стая всичко изглежда добре!
Проветрена, почистена, с аромат на препарат.
Освежена, с издърпано в ъгъла плътно перде,
откриващо гледка към големия град. ...
Една поука, една победа,
със себе си неспирно водим борба.
Човек, човека не иска веч да гледа,
да рови мъчи се в нечия съдба.
Една поука всеки ден върви с нас, ...
Поета за страха не казал е, че истина знае. Истина е само, че не е грешка да мечтаеш.
Може би си бил щаслив - ден, два или няколко лета! Или си паднал в ръцете на страха. Мисъл - фрасна ми шамар по дясната буза. ''Може би аз наистина убих любимата си - тя бе мойта муза''. Грозната истина удари ме по ...
ГРЕШНИ
Днес си писахме, отново думи разменихме,
с дни не съм те чувал, сякаш са години,
между редовете всички чувства скрихме,
на телефона не видях очите сини... ...
Необятност в безкрайна шир се стеле
и мека, кадифена топлина
напомнят ти за времето със мене
и колко твоя съм била.
И тишината побърква те до крайност. ...
Едничка, самотата ни е вярна.
До нас е, щом мигът изневери.
Докосва ни невидимо душата,
приятелски нашепва. Не плачи!
Дори и в тъжен ден недей унива, ...
продавачът на чадъри поиска още ръце в ръкавици на Чадъра, за да му продаде чадър
а навън валеше, капките громяха чадърите
и проправяха път през бойното поле
мирът обезмисли жертвите
забравените герои лежат в кофите ...
От малък носиш ключа на врата си.
Пазиш го дори, като кръвта си.
Как ще влезеш иначе във вкъщи?
Мама все се кара и се мръщи.
После - ключовете от квартири. ...