Наричането е в основата на всичко
и жаждата за опознаване.
„Това” и „онова” са повторения
обхванати от безподобна лудост,
които вярват във излишието на другия. ...
Жената във черно
Обичайният, хладен Мистрал
косите и черни с ярост бе разпилял.
Край вълнолома видях я да крачи
и на каишка разхождаше свойта печал. ...
И ако всичко отгоре ни е предопределно,
с теб ли ще вървя към старостта?
До теб ли да се будя на мен е отредено,
или друга е имала честта?
И ако Някой горе живота ни подрежда, ...
Къде се дяна? Някъде загуби се,
във блендата на сивите ми делници...
А тъй ми липсва ласката ти, Блуднице,
препускаща през пулса ми безследно...
Онази ласка - малко мрачна, безпощадна, ...
Минало нямам... забравих, изтрих,
изтръгнах, простих и запалих,
горчивата чаша с достойнство изпих,
разкаях се... вечност разпалих.
И бъдеще нямам, и нямам мечти, ...
Валеше между нас раздялата студена
и мокреше през час съдбата отредена.
Сърцата, като факт, увяхнало са цвете
и губеха контакт душите ни и двете.
И в тъжните очи дори мъгла растеше. ...
Добро-зло
Вярвам, че от раждането си ние носим доброто,
знам обаче в нас, посята е частица и от злото.
Създадени с любов и светлината свята,
обгърнати сме ние с добротата. ...
Еньовче съм днеска. Откъсни ме.
Ще ти сбъдна много чудеса.
Ще ти дам любов със ново име -
светла като капчица роса:
да ме виждаш всеки път различна, ...
Опитах да намеря думичка любима,
с която да опиша тебе пред света,
но за една страна, наречена Родина
е невъзможно просто в дума да те побера!
И тръгвам с ветровете в надпревара ...
Огърлица от бистри мъниста планинска роса
пак наниза зората и с усмивка надникна над хребета,
глътка свежест отпи от лечебни треви и цветя
и заслуша се в приказка чудна, долетяла през времето...
Преди няколко века, тук живяла билкарка сама. ...
Глухарче ли са моите мечти,
когато с твоя дъх се разпилеят?
Ще може ли една да полети
в очите ти - очите ми да сгреят?
И в ромола от нежност - дъждовит, ...
Така ми липсваш - тиха и омайна,
единствена, която ме усеща.
За всички други ще остане тайна
мигът на първородната ни среща.
Шумят морета - шепнат и разказват ...
Пазя те в прегръдката си на съня
Самo там си мой..
Само там виното и хляба си за мен!
Трябваше да те измисля отначало
Трябваше да те оплача отначало ...
Когато се отчаеш, залинееш
или тъга те навести.
Когато вече забравила си да се смееш
и мъка и старост тежат на немощни плещи.
Когато радостта на миналите дни изпепелява. ...
"Хляб и зрелища" - добре звучи...
"Ръце празни, но пълни очи..."
С това отвръщаме на древната сентенция
(все пак сме си... балканска ентелигенция...)
Идеални сме и щракаме със пръсти ...
Под зелената шапка на Времето
Под зелената шапка на Времето балансирам на пръсти
и протягам високо ръцете си, до небето да стигнат.
Да отхвърля от себе си бремето, извисило си ръста
над неслучени мигове, гледащи през решетки от мигли. ...
Отпили глътка от първия дъжд на лятото -
събират децата си старите лястовици…
Сушат си досадата мухи и комари,
а следобедът стъпва тежко, накуцвайки…
Мъжко време задава се - пияно от размисли. ...
И топло е като през пролетта,
спокойно като ранна утрин.
И този свят за мене само, знам, е.
Не мисля, че ми трябва светлина,
над тебе виждам ореола огнен. ...
Моето послание е просто,
желая да навдигнем си главите и да видим,
че надвиснало над тях е нещо много лошо.
Подтискани сме още в зародиш,
наложеното мнение от горе сляпо следваме. ...