"Вулканите захапаха оголените задници на слънцето.
Те бяха девет" (Вячеслав Остър)
Една сълза заседнала ме връща
назад към първоспомена за Сириус.
Звезда на първородната ми Същност ...
Такава съм. Не мога да съм друга -
ранима, слаба, просто съм жена.
И като птица, във небето влюбена,
разпервам сутрин своите крила -
политам - за къде? - и аз не зная, ...
Нали така - ще си мълчим,
като чужди един до друг ще стоим,
без дори да се погледнем в очи...
Не се тревожи! Ще изтърпя!
Дай ми причина - да стана по-добра! ...
Любов, любов и пак любов.
Всеки втори я повтаря - думата ЛЮБОВ.
За някои глупаво звучи, че думата е истинска,
че означава тя реално чувство.
Любов ли е да я опишеш с думи две ...
Небетата се сбраха над земята.
Звездите ниско слязоха над нас.
Земята в свойта орбита се мята -
това е сякаш сетният ù час.
И в таз дори космическа картина ...
Позна ли ме?
Позна ли ме – това съм аз, разбитото от теб сърце,
не ти се сърдя, трудно е да ме приемеш.
Огромна обич аз към тебе бях понесла,
едва ли можеше от мен да я поемеш. ...
Да се покатерим на отсрещната стена
и да погледнем през най-малкия прозорец.
Отреща, сигурна съм, ще стои Смъртта
и даже никак няма да ни проговори...
Но там ще виждаме и лилии, и карамфили. ...
В задочен спор с Галилейо...
Стоя във лятна вечер край морето
и както философ от древността
си разсъждавам за Живота общо взето:
за Космоса, Звездите, Вечността, ...
Каза му музата: Свършват парите!
Грабвай писалото– нещо пиши!
Дойде ли есен, студени са дните –
гладни ще мръзнем, поете, помни!
Взе химикала. Написа два реда. ...
Следобедът ще се изниже бавно
и тихо ще приседне на перваза
и с мислите, потеглили нанякъде,
по устните с дъха ми ще приглася
а някакви незрели думи ...
В мен липсата е вакуумно-потискаща,
объркано-кръжаща болна птица.
Не чувам даже крясъка на присмеха.
Да виждам как - с простреляна зеница!
Безумно-тягостно мълчание пониква ...
Болят ме очите да гледам света.
Болят ме, а близкото плаши и стряска.
Разкъртва ме всяка една суета,
обръща с хастара съвсем наобратно.
А мислите ми - гнусни жаби, ...
Без тебе няма плясък на вълни.
И шепот на поклащащи се лодки.
Без тебе тъпо кретат сиви дни.
И слънцето е блудкаво и кротко.
Без тебе няма тръпнеща луна. ...
Природата ни е скъпа, ценна,
нека я запазим от разрушение!
В тази държава слаба, бедна,
да мислим за нейното спасение!
Въглищният газ е зло опасно, ...
На нашата любов крилете са вече отрязани
от тебе, любими, от тебе....
Ти заклейми я, до смърт я беляза
и сложи ù стреме...
От нашата любов какво ли остана!? - ...