Какво е да си вятър?! Не разбирам…
Та вятър често във косите ми поспира.
Опитвам се, ръце протягам,
но как ли днес до него аз да стигна?!
И как да те приема?! Не, не мога. ...
Аз съм камъчето в твоята обувка,
зрънце пясък в твоето око,
не прощавам юдинска целувка,
каквото е било - било.
Аз съм твоя вярна сянка в дните сиви, ...
По плажа се намокря фрагментарност
и за момент добива плътен силует.
Но после пак изсъхва до молекулярност
и въздухът разнищва този плет.
Конкретиката се загубва във нощта ...
„Сбогом. Не те обичам вече.“ - каза ти.
Замина си. На стоп. От Фамагуста до отсрещния ù бряг.
„Сбогом. Не те обичам вече“ - прошепна ти.
Със шепот на любовник...
Излязох, за да купя вино. ...
Сънувах сън... във който бяха двама,
тъй влюбено щастливи. Суета.
Животът им, триъгълник и драма,
тайнствено забулен във мъгла.
Тя, младото момиче доверчиво, ...
И гълъбите отлетяха от таванското,
когато тихо се разделях с махалата.
Захвърлена тетрадка със домашното
във ъгъла се валя до стената.
Часовникът с махалото е спрял, ...
Как страшно спуска се мъглата,
със шепот тих... и стон зловещ.
И страшни мисли бият се в главата,
а тялото изгаря като в пещ.
С години аз за нея си мечтах, ...
В дъждовни дни измислям си слънца
и утвърждавам в себе си живота.
Човек не е подвластен на смъртта,
докато може сам да се надскочи.
Рисувам си сияещи вълни, ...
Мишок един от дупката надникнал.
Огледал се сред сухите листа.
Подушил със носле, мустак наострил.
Решил да си потърси той храна.
Пристъпил леко, свил дупе, ...
Нямате cрам, ще затънем в кал!
За вас, късогледите, ми е жал!
Какво ви пука за околната среда,
че ще докарате на България беда!?
Искате там да добивате нефт, газ! ...
Големите принцеси не тъгуват
за туй, че мъничко са остарели.
И нямат кърпички във джоба -
аксесоар във ляво, до ревера.
Те не потропват със краче по пода, ...
В косите ти пак вятър свири блус.
В прегръдката умират " ще" и "било".
Целувам те, опитвам ги на вкус
полуразкрити устни - мед с червило.
Приятно е замаяна главата ...
Живея в небето и в здрачните вирове.
Израснах на речния бряг и чепата.
Ту губя си образа, ту пък намирам се –
оглежда ме все на обратно реката.
От гняв са набъбнали моите корени, ...