Няма аз от вас да крия – искам да съм жив!
Не желая делника си призрачен и сив.
Може утре да се срещна тихо със смъртта,
може в миг да се удавя или изгоря.
Може НЛО да кацне точно пред дома, ...
Тази снимка
срина кучката във мене.
Стана котка - с всички калпави животи,
дето хич не стават вече за живеене.
… то шест от седемте не проработиха… ...
Не отричам
Сутринта настъпи, мразя този час,
пъди всички сънища, мечти, геройства.
Истината е, че с тях живея най-добре,
а този ранобудник нагло ги отнема. ...
Надявам се, че в мир почиваш, мамо,
загърбила житейските угрози.
Небето както виждам, е голямо,
дали и там насади брат ми лозе?
В мен мъката не спира и ме пари, ...
Провинциален град и робски нрави,
криворазбран патриархално-смазващ бит,
тук даже времето нарочно бави
вървеж. А хората - с души, вградени в зид.
От колорита му какво да взема точно? ...
Нещата се подреждат по местата си
все някога, дори да е оттатък.
Привидност не оставя отпечатъци.
Животът милостив е, че е кратък.
Какво, че през годините се скитаме ...
Умират ли поетите ?... Не знам.
Със сигурност физически умират.
Но щом се пренесат във Рая, там
със сигурност приятели намират.
И продължават да общуват с нас... ...
Копнея да срещна тези топли очи,
но когато се случи, знам, че пак ще личи
онзи страх вътре в мен. Ще треперя, момче,
че от моето сърце ще откраднеш парче.
Ще подпалиш душата с позната запалка, ...
Аз съм октомври сгушен във септември,
Житейска есен с календарна вплетени.
Летят във мен като езически кентаври
розетки нежност в дните ми, наречени.
Орисани слънца смирено капят, ...
Събуждам се от есенния хлад,
прокраднал се потайно през прозореца
и мушнал се под мойто одеало.
В очите ми проблесва тъжно слънцето,
и то е отчуждено като хората - ...
Що е раят мисля си тук и сега
туй ли е дето всеки си знае
бяло, красиво и ангели напред и назад
пърхат със снежно бели крила.
Има ли господ там горе ...
Слънчев лъч прониза мъглата
и света отново пак се засмя.
С нежен спомен от отминало лято,
топъл бриз от морето повя.
Пъстри ружи, дървета във злато. ...
Измислените дни широко се простират.
Бленувани мечти внезапно си отиват.
Стремежът да се задържим добри
Изгубва смисъл живеейки сами!
Всеки е в самотно постоянство ...
За раздялата на мама и тати
Някой ден ще пораснеш... Дано разбереш.
Не очаквам да ме оправдаеш.
Зная колко боли без баща да растеш...
и не исках и ти да го знаеш. ...
Каква ти е цената, Щастие?
Терзаят ли те моите деяния...
и колко още трябва да платя
в безмилостни, сурови изпитания?
Навярно малко са пролетите сълзи, ...