Камбани бият, клетви се кълнат,
земя тресе се, зажадняла тя за кръв,
тогава съдби човешки колко спират,
за да стигне някой спасението пръв.
Виждаме в този миг нещата, ...
Не мога да ти подаря слънцето,
но мога да ти пожелая топлината му.
Не мога да ти подаря щастие,
но мога да ти пожелая да бъдеш щастлив.
Не мога да ти подаря звездите, ...
Най-непоносимата любов е тази, която нямаш към себе си...
Понякога животът е игра,
в която търсим липсващи парченца
и ровим в мислите на нашата съдба
и бързаме, да изпреварим себе си... ...
ЗА ПТИЦИТЕ, ГОРИТЕ И ГРЕХА
Искам да ходя бос по тревата.
Искам да ходя гол под дъжда.
Искам с усмивка да срещам зората.
Да се загубя в Тилилейска гора... ...
В изгрева на чудна сребърна луна,
сещам се за теб - красивата жена,
която светлина в живота ми донесе
и музика приятна от нежна песен.
В сърце е ангелската ти усмивка, ...
Ти си липса отляво в сърцето.
Как така и не я преживях?
Болезнен е синият цвят на небето,
където съвсем неотдавна летях.
Където във дните откривах си щастие ...
Изкачвах ли се, слизайки,
падайки смирено, силно ли шептях?
В стон преплетох ли зов,
дъждът за теб ли бе, любов?
Търсих ли сред маски, мамещи слова? ...
Очите си затварям и заключвам,
и да почукате, аз няма да отворя.
Дори ще прекратя, за всеки случай,
да чувам, да усещам и говоря.
Не идвайте. Добре съм си отвътре. ...
Малката църквица, родното село,
наведох глава, но пак не посмях
да вляза, а хора се бутаха смело,
донесли парица, свещичка и грях .
На пейката в двора приседнах, ...
Дали защото дълго с теб вървяхме
напред-назад по стръмните пътеки,
вода от девет кладенци наляхме
във бурето, та дни да има леки,
как времето ни смутно го разклати, ...
Вятъра разнасяше частици луна...
Тя нямаше нищо напротив.
На свой ред разлистваше акорд тишина
сякаш да бяха гръмовни салюти.
Леко потрепна във мрака нощта, ...
Българи днешни, ний хора ли сме?
Ний, дето сме горди със снопа от пръчки.
Каква прокоба обърка душите ни,
коя зла сила ги сплете в омраза?
Днес света видя нашата мъка ...
На центъра, под липата цветна,
тя бързаше нанякъде, закъсняла,
с поглед остър и походка кокетна,
за миг раздвижи улицата застояла.
Къде е тръгнала с такава грация, ...
Свети, звездичке, свети, сестричке,
на самотния пътник пътя осветявай.
Надежда на болното дете през прозореца,
надежда за живот отгоре му давай.
Свети на жената която хляб проси, ...
Не бих могла да търся свое ново аз,
със нови грешки и проблеми.
Нима сега аз пак не изпитвам глад,
за стари мигове неопетнени?
И път пред мене като няма, ...
Господи, и защо все на тая земя...
Иго страшно, лъжа петолъчна.
Беше глад и позор, политики, война.
Малко кръв ли ни даде на кръста?
Господи, няма изход от тази тъма. ...
В този ден слънцето трябваше да грее.
Нямаше го.
В този ден Господ трябваше да бди над нас.
Не беше над нас.
Беше някъде на изток и на запад, на север и на юг. ...
Съзнание наше най-после изгрей!
С изкоренени тръни, драки
и шубраци от изродени мисли,
през векове пълзящи като плесен
от хифите на прабългари и траки. ...