Приятели, представям ви стихотворението
с което спечелих ХІІІ Национален поетичен
конкурс "Искри над Бяла-2014"
И птиците в гнездата се обичат
В едно дърво, отсреща, всяка Пролет ...
Ти си ненужна, закъсняла просякиня,
която ме разкъсва непрестанно!
Но остави ме, моля ти се остави ме
и разбери, не си добре дошла!!!
Иди си, закъсняла и ненужна... ...
Минава времето, подскачайки като дете,
наместо шал увило шарена дъга
около своето вратле. Денят протяга ръст
и сянката във мене се прибра,
и стана тихо като в храм, ...
Свих цигара от недописаните ти стихове.
Малко нагарча тютюнът във тях.
Макар страстта между нас да е стихнала
и пулсът уморено утихнал,
да ги изпуша с наслада успях. ...
Подари ми прегръдка -
събуди стари чувства заспали...
Или може би изгрев... И да бъде такъв, който сетивата да пали...
Или нека да бъде мечта –
смешна приказка в шарена книга. ...
За любовта навсякъде се пише...
И всички гледат да я възхвалят!
Тинейджери и възрастни въздишат,
докато с нея, не се разберат.
Наскоро четох, че и тя е болест. ...
Нима не знаеш колко те желая?
Нима си сляп за моите мечти?
Нима сърцето ти от камък е изваяно?
Моето все за теб наказано е да тупти...
Нима не виждаш как омаяна съм? ...
За моите очи, дарила със светлина!
За зимните пързалки в снега!
За роклята, която ми уши сама!
За котето, което у дома живя!
За пътя, които ми посочи с цветя! ...
Любовта ти е миг във вечността,
любовта ти е капка в морето,
любовта ти е пясък в пустиня...
Любовта ми е море в дъждовна капка,
любовта ми е пустиня в песъчинка, ...
Татко, татенце, вече узряха черешите
и във шепа набрах да ги вкусиш.
Някой стопли съня ми. Ти ли беше,
или капчица малка, солена на устните?
Татко, татенце, толкова си далече, ...
Do you want to know how I really feel?
Are you ready to know the feeling real,
the feeling... that I hide so well
The feeling... that rang the golden bell
Singing the melody of my heart ...
С теб мога да бъда напълно различна,
за другите някак почти непозната,
забързана, скромна, учтива, прилична,
оставах си просто жена сред тълпата.
Но с теб избуявам до буйна жарава ...
Купих си надежда от бакалия за нещастници.
Купих си чадър в слънчево време.
Препасах се с тиктакащ механизъм
И сама си натиках бакшиш в прашките.
Обадих ти се да плача ...
Не ме запомняй, няма да се срещнем
навярно пак след края на това…
недей, дори за миг, не ме поглеждай,
аз зная, че не виждаш любовта!
Ти друга моделирал си за тебе ...
Ще си измисля някакъв живот,
какъвто си признавам, че го нямам.
Щастлив. Насън, наяве - бод след бод,
с фантазиите си на килограми.
Ще кърпя сивото си битие - ...