"... и дух Божий се носеше над voda...", Битие 1:2
Аз идвам Пратеник на чуждата вселена
кордони от галактики преминал.
Летя с крила на ангел или демон,
снишавам се над земната пустиня... ...
Днес се разравям отвътре да видя
колко са цветните жили във мен.
Ето я Синята – нежна и чиста.
Виждам Червена и Бяла край мен.
Криеш се, Черна. Усещам те, Сива - ...
Бих измислила свят, в който аз и ти
пак сме двамата в едно цяло,
но от измислици адски много боли...
затова остани счупено за мен огледало.
Бих ти станала път за лъчи и звезди ...
Очите ù сравняват със звездите,
а кожата ù със копринен пух.
Сравнения такива (ще простите),
оставят безразличен моя слух.
Била походката ù на газела, ...
Някъде там в красивия град
приятел ми стана един непознат!
Почувствах го близък, но някак си пак,
защо ли изчезна в нощния полумрак?
Дали в простите неща ...
Проклета да е тази моя муза!
От болката в душата призована
не иска да си тръгва, а в сърцето ми
дълбае с всеки миг тя нова рана.
Проклета да е тази пуста болка! ...
Измамен свят потънал в мъгла ме преследваше още от рано сутринта.
Обръщаш се наляво - сфетофар,
светещ в пурпурно лилаво,
обръщаш се надясно и срещаш погледа на куче бясно.
Назад не поглеждай ти, защото приятелят с голяма болка отново ще те дари. ...
Опитах се да ти го кажа…
банално бе, защото бяха думи
и поза. Така би прозвучало...
Чаках… и не дори да те целуна,
а само да докосна твоите устни... ...
Ти още си малък и нищо не знаеш,
вместо с живота суров, с играчки играеш.
Усмивки начесто безплатно раздаваш,
очички пълни с надежда, просто сияеш.
Нямам майчина ласка, миловидно лице, ...
Прелита си в съня пчела,
а ти - прозрачна чашчица на цвете.
Две невидими във нас тела,
докосват се, докосват се във световете.
И чувстваш се отново цял, ...
Ако можех със букет цветя
да ти се извиня за всички грешки, мамо,
бих събрала всичките цветя в света,
за да получа твойта прошка само.
Ако можех с нещо да ти се отблагодаря ...
Понякога съм стъклено чуплива,
понякога съм от гранит скала,
понякога съм огнена и дива,
понякога съм звук на тишина.
Понякога съм цвете в пущинака, ...