Бъди надежда и опора за изпадналия във беда.
Бъди луна на небосвода за злощастната съдба.
Бъди човека снежен, радващ малките деца.
Бъди пожарът нежен, топлещ ледени сърца.
Бъди усмивка лъчезарна, която гони всяко зло. ...
Слушай, мила! Спри се! Искам да поседнеш.
Старата - отиде. Новата пристигна!
Всичко се повтаря. Както да погледнеш -
всичко си отива, новото ни стигна.
Нека да сме живи! Нека да сме здрави! ...
Косите ù са тъмен необят.
Усмивката ù мъжки лед разтапя.
Целуне ли ме - ставам вечно млад.
Сънувам как понякога ме хапе...
Крилете ми разперва с поглед тих. ...
Ще бъдеш ли себе си - и дали егото си ще нахраниш?
Или ще усмириш нещата вътре във теб?
Ще се превърнеш ли в устрем, и във върховна промяна?
Или ще останеш суха и спечена степ?
Към Бог ли ще тръгнеш - сред безкрайни простори? ...
Ти казваш, Времето не е виновно...
Аз казвам – да, виновно е и още как!
Защо мълча, когато правех мойте грешки?
И тичах като луда през лозята
да стигна нечий хоризонт... не моя... ...
Виждам в очите си езеро мъка,
бушува, прелива и бясно се смее.
Изтича капка по капка по всяка стена.
Нещастна съм, като планета без своята луна.
Умирам през ден, изяждана бавно, ...
Плати за всичката омраза с обич!
За всеки лед разравя пак жарта,
успява вечно да запали огън
и да суши прогизнали крила!
Изпива всяка болка тя до дъно - ...
Мечтите не свършват след детските дни.
В уханната пролет красиви ги има.
Сред пъстрата зрялост се сбъдват дори.
И колко са истински в нашата зима.
Стареем безспорно. По всичко личи. ...
Преди да съмне, с теб ще сме си чужди,
нощта ще е изпила любовта
на глътки звездно-теменужени,
от нас ще си е тръгнала страстта.
Преди да съмне, вече ще сме други, ...
Ловджиите двамина са във село.
Ангар е, както винаги, начело,
но фенове по-много Кънчо има –
той лъже не за двама, а за трима!
А и речта му е така цветиста – ...
Животът ни устройва с маски бал,
от този дето по веднъж се прави.
Попаднеш ли, обгръща те с воал
и щеш - не щеш, оставаш там до края.
Надяваш маската и ставаш друг - ...
Старата година си отива
със всичките ни грешки и мечти...
Усмихвахме ли се, бяхме ли щастливи?
Дали обичахме и бяхме ли добри?
Дали избърсахме сълзите на приятел? ...
Две тела
Две тела се искат и обичат и никой не може да ги раздели,
Две души във вярност се вричат и никой не ще ги победи.
Две очи се гледат красиво, чакайки страстта да ги покори,
Две устни от любов изгарят, ах, все ще се намери някой, за да им противоречи. ...
Не губи по мене свойте мисли,
не прахосвай в рими нежен стих!
Аз не съм твой рай, ни ад пречистващ,
а самотен пътник, странник тих.
Извървял съм своя дял под арка ...
Роден съм, за да правя грешки, не ми ли личи?
Не виждаш ли мрака, криещ се в моите очи?
Като хищник стаен във сенките тихо лежи
и очаква невинната си жертва да сe приближи.
Ела, престраши се в огъня ми да гориш! ...
Пристигна Дядо Коледа и рече:
"Подаръци не давам ей така!
Ако улучиш джакпота, човече,
ще вземеш дар от моята шейна!
В играта да участваш, за начало ...
Небето като църква е побрало
неверници и вярващи в едно.
Момичето, облечено във бяло,
подкарва своето житейско колело.
Не спира даже дъх да си поеме, ...
Завръщат се мечтите ми, объхтани от път.
Нестигнали Калкута -
препънали се още след летището на Прага.
За Лондон – от пражкото летище не могли да излетят.
Гладът бил по-голям от идеала… ...
Като изстреляна от лък стрела съм.
И отново целта си избирам.
Демонстрирам умения, и класата си.
И напред летя, и не спирам.
Да се лети - изглежда толкова лесно. ...