Стихи и поэзия современных авторов
... връщане на отлежалата есен... напред... 🇧🇬
Тишината ти ръми. И пари.
Устните ми - жадни исполини.
Има чепка на лозата. Стара.
Късам зрънце. И отпивам вино. ...
Приготвяне на пилешка супа 🇧🇬
Нарязваш ядовете с лука -
сълзите рукват на потоп.
Не плачеш. Октопода си улучил!
Подсмърчаш като в опело. ...
Повикай ме да гледаме Залеза!... 🇧🇬
Когато Слънцето допре водата,
а ти си в унес, като на молебен,
повикай ме при тебе на скалата:
да гледаме към Залезът вълшебен!... ...
Твари 🇧🇬
не кръв се лее, а самата душа.
Погълнати от звяра,
лъжливо даващ им вяра.
Жадно жетвари дебнат, ...
Нищо не е 🇧🇬
на моето безчестие.
Защото то ще те принуди да останеш.
Отмаряща нехайно ужким,
след своето дълго пътешествие, ...
Разпръсна всички светове 🇧🇬
А светлото отдавна не зове. То камък е, в душата на сиротник.
Не виждаш ли, очите са поток. Две мътни по лицето струи.
Молитва е, нестигнала до Бог. А мислих си, че може да ме чуе.
Родих ли се така раним. Щом кръвта ми от сърцето стича. ...
"Лудите, лудите, те да са живи!" 🇧🇬
До под крушата.
Младостта ти засяда
като топка във клоните,
насинена от ритане ...
До моята сестра 🇧🇬
ти така, децата ни от тука да заминат?
Там нейде в чуждата земя,
гръб да превиват за хляб и за вода.
А моето сърце сега е свито от болка и тъга, ...
Прошка 🇧🇬
Прошка искам,
прошка давам,
от грешките аз се поучавам.
Понякога хората ранявам, но ...
Песен за България 🇧🇬
и тъмни са много от твоите дни.
Най-страшното вече от тебе отмина,
доволен съм просто, че се съхрани!
От битки по пътя ти си уморена. ...
В немилост 🇧🇬
Завистта сърца почерня,
Носи на човек беди,
Тя е болест непотребна
И нанася куп злини. ...
Майка с главно "М" 🇧🇬
аз така силно теб обичам,
връзката наша е най-силна,
защото си преодоляла всяка
една моя сълза и болка заедно ...
Опит за порастване 🇧🇬
наметнат с ореоли от сънуване.
Завръщам се през сивкавия път
след опита в мечтите му да плувам...
Поспрях се пред отключена врата. ...
Три дни след идеала 🇧🇬
чистият пресветъл идеал,
комуто някой някога отдал -
живот и дом, и чедо, и колено.
А днес е трети ден ...
Кладенец на вдъхновение 🇧🇬
Затварям очите си и виждам само
множество от думи разпилени.
Не успявам да ги подредя изцяло,
а времето изтича пропиляно. ...
Трети март 🇧🇬
и забулени майки кълняха.
И се сбираха в локви сълзите
във очите на родната стряха.
И мълчаха камбаните мъдро ...
Островът на живата вода 🇧🇬
Колко пъти
скитал съм,
колко пъти
съм те търсил? ...
Дали отвъд 🇧🇬
Или нощта
полярно дълга
се оказва
и всред вихрите ù ледни ...
Не вярваш 🇧🇬
Не вярваш и ме гледаш, сякаш съм извършил престъпление...
Защо? Да не би да съм дал повод в мен да се съмняваш?
Винаги бил съм тук, независимо от това, дали ме раняваш...
Смял съм се с теб и си видял неща от мен, които никой не е виждал... ...