Приказка в пролетната утрин...
Със ябълката, от която брахме
със теб и грях, и сладост есенес
е чудо станало и не разбрахме,
как цяла в бяло тя сияе днес... ...
Мъжете, които обичат жена ми...
Мъжете, които обичат жена ми
са гладко обръснати. С чисти обувки.
Те имат по-дълга от моята памет,
от мене по-дълго навярно целуват. ...
Докосни с ръка небето и усети
магията, с която е обзето,
обгръщайки те ярко със своите лъчи
и сякаш иска нещо то да ти речи.
Докосни ти нежно и цветята ...
Когато в онзи ден последен тръгна
към твоята несбъдната мечта,
в мен се скъса нещо и помръкна
смехът на всички утринни слънца.
Да дишам заболя ме. Да копнея. ...
Недоглеждане
На границата между светъл ден и тъмна нощ
сънят ми, недокоснат от преструвки, си живее.
За теб едва ли има място в мъничките му мечти,
но ти си упорит, а аз зад думите се крия и се смея. ...
Той е лош. Много лош (но за другите хора).
Бил намръщен и с остър език.
Имал тежък характер и малко говорел,
но със думи ранявал, като с камшик.
Не се вписвал в пейзажа им розово блудкав, ...
Ти знаеш ли колко те обичам
и как в очите ми кръжат послания,
и как пред тебе тихо коленичат
с най-буйните и палави желания?
Ти знаеш ли по теб как гасна ...
И аз съм лекар, и ми става страшно гадно
като за моята професия чета и слушам,
как лекарите със непозволени средства
искат да се богатят!... И пред нищо свято не се спират !
За мафията в бяло ...
Тъй като си е мое и е писано поначало на руски, се почудих дали да не го пусна в секция "Преводи":) Прилагам оригинала след българския вариант, защото по мое лично мнение в превода се изгубиха някои смисли и временни емоции.
Като всички деца, почнах с нула.
Но си търсех все нещо красиво.
Писна ми от ...
Как искам да Ви опиша всичко това, което виждам сега...
Но просто всичко, което кажа ще бъде недостатъчно...
Красивите високи борови и широки букови гори.
Зелената трева и най-различни цветя.
Белите облаци, като търкалящи се кълба в сините небеса. ...
Не се отказвай от мен!
Недей се отказва лесно от мен,
почакай да видиш, има ли смисъл...
Добър любовник? Едва ли... Аз не!...
Но няколко стиха бих ти написал... ...
Това ли беше? За болката, с която живя през всичките тези години,
за мъката… Това ли получаваш насреща? От години се самозалъгваш!
За какво? За да видиш любимия си в прегръдките на друга! Беше се
заклела, че повече няма да го видиш! Защо стана заложница на
сърцето си? Защо? Очите ми не погледнаха др ...
Животът е за мен една борба
приех я и нивга не превих снагата.
В мен се бореха любов и омраза,
две силни чувства излезли от душата.
Любов – едно прекрасно чувство – чисто ...
... а взел си обич, даже да горчи!
Какво ли още има да узнаеш -
раздала съм се цяла до безкрай,
но все по нещичко припламва и се мая -
искрица блясва, палейки пожар. ...
„Тази нощ се срещнах със себе си”
из романа „Мила, Мерилин” на Ваня Щерева
Със себе си имам среща.
Мисля, че ще се позная.
Подранила съм. Седем без нещо. ...