Диви ягоди
Идва в мислите ми нощем... По самодивско време,
с разкопчана риза и с развята коса... И на бял кон.
Не разбирам. Загадъчен е. И е дошъл да ме вземе.
Слага ме пред себе си... Тъмно е. По някакъв склон... ...
Навярно
Сбогувам се със птиците, с цветята,
разделям се с мечтите си от тоз живот...
Нявярно в другия ще бъда вятър
или дъждовна капчица във нечие око. ...
Гласът на хиляди забравени предци
догаря във очи, до лудост тъжни…
И сякаш тишината се рои.
И бавно се процежда в неми пръсти,
които палят утрото във свещ. ...
Спомените – това сме самите ние.
Частица минало, моменти от настоящето,
изграждащи бъдещето.
Мимолетни картини, които ни карат
да заплачем или да се засмеем. ...
“Не си достатъчно дипломатичен...”
така ме критикуваха Преди,
от другите защото бях различен -
не позволявах някой да ме пререди.
На етика ме учиха безкрайно, ...
- Не искам тежина.
- ... Ще бъда лека за поемане.
Перце. И само ти ще ме усещаш.
Трептя, вибрирам в напрежение.
Сега съм синя (малокръвна вена съм...). ...
Сякаш огънят в твойта душа
бе запалил мечти във ума ми
и изгаряйки всичко в нощта,
се опитваше в плен да го хване...
... за да може без думи и страх ...
(из цикъла "Вицове в рими")
„Мила мамо, много съм щастлив
да ти пиша, че си имаш внук.
Кръстихме го на баща ми, Стив...
тъй на Стефан, мамо, викат тук. ...
Аз цял живот не спирам да те търся,
но, Господи, така се уморих!
И вярата ми се стопи - до зрънце,
гласът ми се сниши - до шепот тих;
препъвах се и падах на колене ...
Голота ни залива отвсякъде
и протяга към нас пълни шепи...
Красива е, да, но понякога
се представя в окраски нелепи...
Цветовете и в нас се прокрадват, ...
Знам, че вече е минало… Знам, че всичко остана
във прашинка от времето някъде там,
дето всички звезди са на ръст разстояние,
а земята – постеля за влюбени…
Знам, ...
Погледът ми, вперен в синевата,
прави път между небето и земята,
вече са готови да пътуват-
мислите, които теб жадуват.
Все разлистват облаците бели- ...
Отминаха месеци, дълги и тежки,
в които нямаше миг топлина,
дните ми бяха съвкупност от хаос и грешки,
а в нощите, черните, заспивах с тъга.
Не мислех за нищо, сам бродех в безкрая, ...
И пада мракът в моите очи,
отчаяно, тревожно ме прегръща,
една сълза в прозореца горчи,
мечтата ми се връща бавно вкъщи.
Болезнено, с един протяжен стон, ...
Тъй като това не е стих, а песен, има разлика в ритмичната стъпка през куплет. Надявам се да ви хареса текста, като свърша със записа на песента, ще кача и готовия продукт :)
Изтичаш като пясък през разтворена ръка
със ням, загасващ блясък във златистите зрънца.
Излиташ като мисъл, окрилена с благос ...
Здравей, любов! Получих есемеса,
обличам се и тръгвам на адреса!
Благодаря ти, че си чула моя зов –
на път съм вече за улица “Любов”!
Какво като вали и е дъждовно, ...
Небето пак е синьо! Свърши се! Изля се!
Но тя избяга бързо, снощи под дъжда.
Навлече тъмни, черни дрехи - изфиряса.
И как ли ще я върна у дома?
Ще я намеря! Любимото ù място вече знам. ...
Горещниците посред лято спряха...
Сега прохладата върви към нас.
О, жегите си крушите обраха,
но Самотата си прегръщам аз...
Оставен съм в далечната чужбина, ...
Понякога ми липсваш, но само понякога,
после забравям, че те обичам,
връщам се в реалност измислена някаква
и цветни дрехи отново обличам.
Закачам усмивка за пред тебе и хората, ...