С настоящото поздравявам читателите, редакторите и всички съпричастни към сайта „Откровения” с пожелание за много здраве и късмет през новата 2013 година!
Отива си забързана годината,
като опразнен заминаващ влак,
като любов, помръкнала завинаги,
като прелитащ мълком пътен знак. ...
Не съм от този или онзи свят,
Любовта е вечното ми царство.
Знам, там най-добре се живее.
Притежавам абсолютно всичко,
но не мога никога да го изгубя, ...
Няма укор в гласа ти към мен.
Няма безразличие в мислите ти към мен.
Няма ден, в който да не ме прегърнеш,
да си поговорим и всяка сутрин
с усмивка да ми подариш ...
(през погледа на едно малко момче)
Зад старата ми схлупена къщурка
я виждам. Там продава всеки ден
кибрити, а очите ù блещукат
като стрели, насочени към мен. ...
отново потъвам в тази празнота
и се надявам, че спасение е любовта
и отново е тя само ледена стена?
защо ли? защото не обичам себе си,
та искам ти да ме обичаш, ...
Гондолиерът стар, в гондолата си стара,
постла килим от спотаени чувства.
Че таз гондола всеки ден е гара,
за идващите влакове, а после става пуста.
Че не веднъж седейки в нея двама, ...
Целуни ме, преди да си тръгнеш,
защото аз просто искам да знам,
че днес няма да ме напуснеш
и от себе си никога няма да ме е срам.
Казват, че не е страшно, ...
По "Животът скрит е в дребните неща"
Автор: Дамян Дамянов
Поисках нещо простичко да свърша,
да се усмихна щедро може би?
Разбрах, че смелите до мен не свършват ...
Знаеш ли, когато си тръгна, всъщност вече те нямаше,
даже се чудя дали изобщо беше тук...?
Някак от нищото, докато ореолът ми се разрушаваше,
усетих, че след теб няма да има и друг...
Колко пъти те гоних, подритвах, оплитах, крещях, ...
Някой питал ли се е дали
съществува любов между птици?
Дали между вятъра и между игри
техните сърца могат да забият от любовни стрелици?
Някой питал ли се е дали ...
На края на града, където пътища пресичат
съдбите човешки, днес с теб се видяхме.
Там, където душите празни се отричат,
след хилядите сълзи, които проляхме.
Там в тунела аз те срещнах случайно, ...
Притихна хижата сломена, когато мълком я отминах.
И с птица − в тъмното ранена − изтече утрото в комина.
А хълмовете заледени, недостъпни вечно за дланта,
в сълза търкулнах за последно. Където паднe, да остане.
Лекувах колена, издрани – тъй дълго спусках се и бягах. ...
Не ми достига тишината на разсъмване,
ленивата ù смърт след първата прозявка.
Секунда нежност се събуди. И си тръгна,
за да догони ехото на нервен клаксон.
Не ми достига хоризонтът на ръцете ти, ...
а Манекенът стоеше навън през Декември и снегът го валя
заебал своите чувства
отрекъл студa
празнуваше заедно със Тишината деня на Самотата
роди приказка от гърдите си ...