Една есенна вечер на село*...
След залезът небето се оцъкли,
вечерната мъгла воал наметна-
протяжно звън камбанен откъм църквата
над селото притихнало отекна... ...
Данъци
Нови данъци?...Още сложете! За всеки. За всичко.
За земята, водата. За покрива, дрехата, хляба...
За мъже, за жени. Здрави, болни, големи, мънички-
помислете не колко ще може, а колко ви трябва! ...
Една-едничка си ми, мамо.
Една-едничка на този пуст свят.
Една-едничка, но със сърце голямо.
Топли чувства в теб ехтят.
За мене, мамо, залъка от устата си даваш. ...
нещо вътре в мен умира,
щом в думите твои огледам се
и да дишам, ето, често спирам,
и рядко вече намирам се
опитах се да те препиша от частта онази, ...
Рекоха - няма майчинството да се вдига.
Само заплатата за първата година. Стига!
Но втората година как ще гледаш дете?
Видяхте ли сега, че "елитът" ни е менте!?
Тъй политиците разходите съкращават ...
Мъжки парфюм
Преминава по мен... Без въпроси. Като бриз.
Обгръща ме. Уханието му - самотен, търсещ...
Безкраен океан... И плисва вълна. Каприз
и мистерия, която поглъща... Мъж - вилнеещ ...
Онзи белег отляво е колкото истина
и горчи като сянка в страните
трупа нощем посоки за никъде
по первази от вятър протрити…
… сгъва нещо в остатък от нежност ...
Отдай ми се, че аз те изкушавам
дори когато съм далеч от теб.
На другата земя да съм - те притежавам
и този факт е толкова нелеп.
Отдай ми се, когато обезсилен ...
Лилав сумрак и млечнобяла рокля,
преметната старателно на стола...
Докосваш ме със пръстите си топли,
застанала пред мен смирено гола...
Очите ти са меки и големи. ...
О, сърце, изтрий…
Всеки спомен с нея, всеки хубав миг!
Но, сърце, ти ми остави само малко от това, което е било,
от човека, който съм обичала така…
О, сърце, изтрий…
Днес те срещнах.
Все в старото тихо градче,
кръстопът на доброто ни детство...
Аз отдавна не съм вече плахо момче –
ти си все тъй вулкан от кокетство. ...
Различни сме! Затуй навярно, Боже,
създал си толкова нюанси на живота!
Един да мрази, друг да дава повече,
а трети - да обича както може!
Но два от цветовете пощадил си ...
Добре ни беше в хубавото лято,
но плъзват вече есенни мъгли...
Ще дойде зимата ни, във която
ще ни разплакват ледените дни.
От студ душите ни ще вкочанясат, ...
Остави ме да бъда сама,
тази болка си е моя само,
не знам защо бях решила това,
че да те обичам, ще е толкова просто!
Но след толкова време още боли, ...
Понякога тази липса ни разкъсва
и устните ни бездомни си блуждаят,
но вечното чувство винаги присъства,
когато две души силно се желаят.
Километри не винаги ще ни делят, ...
Никой друг не ме е целувал така
и душата ми не е галил със пръсти,
с теб усетих, че не съм просто жена,
и исках още и още от твоите ласки.
Никой друг не ме е обичал така, ...
"От сивото небе вали тъга" -
ми казваш ти, пък аз ти опонирам:
- не е тъга, а златната река
на капчици тече към жадни ниви.
И нека падат сухите листа - ...
Когато ми се иска да съм песен,
а нямам подходящи полутонове,
когато вън е есен (пак е есен!),
добре че идваш с теб да поговорим!
Когато ми се иска да заплача, ...