Стихи и поэзия современных авторов
Поетическо фламенко 🇧🇬
на прекрасните жени редактори
от сайт "Откровения"
за техния неуморен труд!
В сайта е усилна жетва! ...
Още за родината 🇧🇬
Едно окъпано без край море
с поля зелени под небето синьо
и планини под снежни върхове.
Коя е моята родина? – ...
Мария 🇧🇬
от камъните диви на съдбата.
И над която, като кръст виси,
най – искрената прошка на Земята…
А после бях тъгата в твоя час, ...
Вятърът на любовта 🇧🇬
... Той, Вятърът на Любовта,
ни грабва поривен, внезапен,
от Сътворението до сега
все тъй разнежващо-приятен, ...
(Не) мога 🇧🇬
Не мога вече да прощавам всичко -
годините, в които съм била недообичана,
мълчанието на думите недоизричани...
Не мога да прощавам всичко! ...
* * * 🇧🇬
Как бих ръцете ти докоснал - пролетни цветя, но вледенени...
Във снежна нощ ще те намеря, ще ги стопля във прегръдка тиха
и с долепени длани музика ще нарисуваме - соната за съдби оплетени.
И ще разплетем и думи, и съмнения, лъжи - сърдечни, тихи о ...
Без заглавие 🇧🇬
Истински човек обича веднъж,
от все душа и сърце -
единствения, неповторим мъж
със най-красиво лице. ...
Докато дишам 🇧🇬
Аз съм вятър със птици в крилете.
Върховете кръвта ми обсебват,
към брега... звън от котви присветва.
Хоризонтът е моя икона. ...
Четиридесет секунди 🇧🇬
четиридесет секунди на безсъние.
Вратата скърца шумно, недоволно.
Прозорците протракват развълнувани.
Шест струни гъделичкат тъмнината ...
В трепетно очакване 🇧🇬
От месец и нещо те имат билет.
Ще литнат към мене, високо в простора.
Аз чакам да кацне тоз самолет.
Минутите нижа подобно на перли. ...
Предвеликденска кахексия * 🇧🇬
към задната врата на съня.
Смъртта е засищане,
а Животът е глад.
Керванът на стрелките се отдалечава, ...
Пилците се броят наесен 🇧🇬
Защо все мърмориш, човече,
очите присвил недоволно?
За теб, то е ясно, е есен,
за внука обаче е пролет! ...
Къщата, в която сме живели 🇧🇬
под леките ми плахи стъпки
и хладен вятър вее от отворения вход,
от въздуха прашен поемам тежки глътки.
Краката ми из къщата ме водят все напред, ...
На моята България 🇧🇬
Българийо, за мен най-скъпо струваш!
Със нищо аз не бих те заменил!
Обичам те, щом делници празнуваш,
а и когато истински скърбиш… ...
След есенния дъжд 🇧🇬
Когато есенният вятър разоре небето
и сивата мъгла над хоризонта падне,
и слезе мрак сред клоните на голите дървета,
и нощ внезапна скрие късно пладне... ...
Какво са дните ми 🇧🇬
Какво са дните ми
без сладостната тръпка,
която в сърцето ми звучи?
Какви са моите песни, ако не са изпети, ...
Просто сън 🇧🇬
И тихо, сама в самотата, заплака с мене тишината.
Обърнах се. Неговият поглед ме вцепеняваше.
Очите му, мили Боже, ме изгаряха.
Исках да го целуна. Но разумът ми ме спираше ...
За да 🇧🇬
за да го имаш,
оставяш мечтата,
за да се сбъдне,
оставяш любовта, ...
Хайку (Изгубена) 🇧🇬
изгубена в морето
на очите му.
Филийка с мед 🇧🇬
няма живи свидетели, жилата не оставят следи.
Кошерът беше кутия за спомени – вече не.
Днес мухлясват захвърлени в нищото питите мед.
Восъчни рими се стичат по устни от восък – ...
Вярвам 🇧🇬
че ще сме двама - някаква магия!
Освобождавах чувствата си в плен,
уверена, че с теб ще ги развия.
Обичах, призовавах пролетта, ...
Липсваш ми 🇧🇬
Следите от горещите сълзи по бузите ми го доказват.
Липсваш ми.
И устните, шептящи глухо твоето име, го изказват.
Липсваш ми. ...
Боко 🇧🇬
едра банкянска тиква.
Нейното време вече настана.
Само тя остана във бостана.
От съседната градина ...
Реквием за пътната война 🇧🇬
Всеки ден умират хора,
всеки ден се лее кръв,
тук черешката е в спора,
всеки иска да е пръв. ...