Стихи и поэзия современных авторов
Дар 🇧🇬
по тях
полепнала е твърде много прах –
дълбоко напластена.
Под нея са погребани жени-сирени. ...
Какво си ти, Поезийо? 🇧🇬
не си ли птица с мисли полетяла,
усещаш ли, когато в нас боли
душата и тъй грешното ни тяло?
Какво си ти, Поезийо, кажи - ...
Почти погубена 🇧🇬
Тя влиза бавно, без да чука,
настанява се удобно в сърцето ти
и се забива в душата ти...
... като остра игличка. ...
Приказката на сърцето 🇧🇬
допир чувствен, галещ нежното лице.
Мрак, пречупващ светлината,
спотаен в детското сърце.
Нежна струна мелодия рисува, ...
Днес е тихо навън 🇧🇬
скрити в своите облаци от разрошени мисли.
Няма вятър дори. Само дрипави улици
и купчинки тъга от изсъхнали листи.
Днес е тихо навън. Някак плоски са хората. ...
Себедостатъчност 🇧🇬
Те част ли са ми от душата?
Мога ли да се лиша от услугите
на познати и непознати?
Дали не мога да оцелявам ...
Обич 🇧🇬
дар божи, сбъднати мечти!
Обичам твоето лице -
там греят слънчеви лъчи!
Обичам те! Обичам твоите очи - ...
Обич без рими 🇧🇬
Затворена в ритмичната поезия,
забравих, че животът ми е в проза.
Усетих страх. Видях римувана
самата смърт, в отчаян некролог. ...
Някой ден, далече 🇧🇬
Уви, не мога да ти обещая
да бъдеш винаги със мен -
аз сигурно сама ще сложа края.
Не искам да ме гледаш със очи, ...
Чип 🇧🇬
Живеем в чипа на държавата.
(Разбирай - в столичния град.)
Не бързай с грешните представи.
Почакай с изводите, брат. ...
Три тополи 🇧🇬
В парка сред разни дръвчета и бор,
като три сестрички три тополи,
сгушени кротко, във тих разговор,
ветрец ги гали, нежно шумоли. ...
Две писма 🇧🇬
Писмо от съпругата:
„Съпруже мой, когато прочетеш
това писмо, аз вече ще пътувам
далеч от тебе. Ти ще разбереш, ...
Зимен ден 🇧🇬
с каменните къщи заледени,
кристално чиста тишина
изплита приказни дантели.
От стрехите ледени висулки ...
Нощ 🇧🇬
отрова за умореното сърце.
Протестни удари в гърдите –
обратно броене до КРАЯ.
Горчива въздишка събуди тишината. ...
30 януари 🇧🇬
Издраскват се графитите на януари,
платната на небето се отпущат ниско;
потъват облаците, черни се опушват къщите.
Животът окъсява до насъщния. ...
Дунаве мой 🇧🇬
"An der schonen blauen Donau..."
Johann STRAUSS, 1867
Едно черно начало на устрема лих,
и в Евксинския понт - един черен финал... ...
Сълза 🇧🇬
понякога завърта те в голгота и губиш светлия копнеж.
Душата тлее като въглен и мъчи се да изгори,
но има място на земята, което тялото държи.
Не спи... Копней и мисли си, че може би живей, не пей. ...
Сърцата и повече могат 🇧🇬
из чужди фалшиви пиеси.
Момичето слънчево с русата плитка...
Върни се, за Бога! Къде си?
Остáви ме някога. Тук ме остáви. ...
Ентусиазъм 🇧🇬
пламти.
Когато се паля, всичко
гори!
Тежко на всички, ...
Сдържани сълзи 🇧🇬
наум пророних,
затваряйки очи,
мъката прогоних,
но тя преследва ме безспирно, ...