Една душа от финото космическо поле
се скита из дебрите на земната материя.
Душена от грубите вибрации на битието,
диша малки глътки от земната поквара.
Диша, за да изпълни мисията своя, ...
ХЕЙ, ЖИВОТЕ!!
Хей, животе! Не ще ти позволя да ме пречупиш,
аз още гоня луди ветрове,
не ще ти дам душата си да я погубиш,
... да ме покриеш в зимни ледове. ...
Все обяздвам вятъра, Боже, няма ли кой да ме спре,
да изтръгне от мене стихиите, да забие пети във скалите
и да викне „аз дойдох, аз съм твоето земно момче,
две звезди ти донесох, за да няма тъга във очите ти.”
Да изпие с целувки солта от сълзите на хиляди роли, ...
С краче пеперудено спомен одраска душата ми,
после преспи преся и вината затрупа.
Неистово, зло, безнадеждно все виеше вятърът.
Потърсих във делника своята топла хралупа.
Януари изплете ми сребърен шал търпеливо, ...
от Добрин Петров
Морето синее, блести! А небето
със спокойствие ми пълни очите,
маранята трепти, унася ме леко...
На времето сякаш са спрели стрелките... ...
Най обичам да се чувствам твоя,
приютена в сън неизживян.
Своя свят ти давам... всичко мое,
цялата си същност ще ти дам.
Все се чудя - как ще ме целуваш? ...
В тези времена на смут и горест,
когато щастието се заменя със печал,
когато никой вече не прелиства Борхес,
когато никой истински не е живял,
когато нашите деца стареят бързо, ...
Едно позвъняване нежно, делфинено
отново ми вля десет бала от шторма,
Сила и Вяра от скалите ни, сините,
Дързост - над Прозата, Безразсъдство - над Нормите...
Не тъгувам... Аз съм си същият... ...
Ти никога не ме обикна и не можеше,
тъй силно не понасяше и себе си.
Сърце съм търсила! За Бога, можеш ли
да даряваш нежност?Ти раняваш…
Забравих те! Нима се помни нищото, ...
Една тъжна жена заваля
като дъжд от сърцето ми.
А животът ú тихо и сръчно асфалтът изми.
Светна чист този град сред несбъднати кестени.
В неродени треви - слънцето се покри. ...
Господи, Исусе, простете ни!
Простете ни, че не открихме верния път!
Простете, че проливаме кръвта на братя и сестри,
без да осъзнаваме грешките си!
За това, че погубваме замята, върху която стъпваме! ...
Ще дойде ден, за да възкръснат мъртвите,
и живите с любов ще ги прегърнат!
Душите праведни, прекрачили в отвъдното,
отново тук добри ще се завърнат!
Съдбата пак критик ще бъде строг! ...
Когато някой ден от този свят си тръгна,
навън ще е красиво и спокойно,
небето радостно ще ме прегърне
с омайната си звездна перелина.
И в синевата тихо ще се рея ...
Кога начупи гневно огледалото,
на хиляди прашинки го разби?
Изхвърли ги, но зная, част от цялото
безмилостно в окото твое се заби.
Ледът сега, проникнал до душата ти, ...
... и истинска при това!
Цял ден бесувал Северният Вятър,
но малко укротил се с вечерта
и в сняг и лед открай докрай полята
завил като с постеля за нощта... ...
Остави ме, нека ти се случа.
Не заключвай с тежки катинари.
Любовта ми, като бликнал ручей,
ще премине даже през дувари.
Потърси ме, нека ти се сбъдна. ...
С вятъра танцувах танц последен,
летях кат птиците в небето.
Като вятъра самотен аз, принцесата,
с теб раних в мен сърцето.
Принцеса на вятъра или само просякиня, ...
Намери ми небе, във което да вържа душата си,
да не бяга от мен всеки път, щом самотен замръкна,
за да скита сама през баири - по друми и пътища,
и щом стигне до изгрева огън от съ̀лзи да стъкне.
Намери ми сърце, дето иска само да остане ...
Събужда се то сутрин с мрънкане
и целият му ден така отива,
мърмори кисело то чак до стъмване
... и вижда всичко във нюанси сиви.
Не е доволно то от времето, ...
Нощта изпъна нежната си струна
и увисна в прегръдката до мен,
тялото ми сладко се отпусна
и запламтя като пролетен ден.
От градината ми райска на сърцето ...
За себе си поиска всичко. Само
вината искаш да делим по равно.
Виновен ли съм аз, че ти със слама
поиска огън да гасиш. И пламна.
Крещеше ти сред пламъци любовни ...