Сякаш художник замечтан
в пухкави дантели дърветата облякъл.
Листа от скреж на всички клони нарисувал.
Снежна спирка за очите.
Душата се преражда - бяла, тиха – ...
НАЙ-СЛАДКАТА...
Ти винаги си удрял подло в гръб
– навярно просто иначе не можеш –
с отровен шип, с отровен режещ ръб
на острата стрела или на ножа. ...
С три живота съдбата да би ме дарила.
И трите на теб, моя обич, бих посветила.
Л ъх на сила си ти, аз - пролетен аромат.
А ко ти си липа, аз ще бъда нейният цвят.
Т рън ли си, с пухкав сняг бих те покрила. ...
Да обичаш на инат
Предразсъдаците си, като стари вещи,
без угризение изхвърлих на боклука,
толкова отдавна чакам тази среща -
страстта нетърпелива на прозореца ми чука. ...
Родена от безкрайна синева,
израснала по пясъчната ивица,
разпуснала е своята коса,
оставя стъпки, а морето пак ги скрива!
Щастлива е, към изгрева е устремена, ...
Обичам, когато галиш моите коси
и гледаш влюбено моите очи.
Обичам, когато гледаме зората
и тихо си шепнем имената.
Обичам да гледаме нощем звездите, ...
Още помня онзи зимен ден,
в който имаше звезди в небето,
срещнах те и нещо пламна в мен,
мъничка искрица сгря сърцето.
Копнеех аз за теб да се раздавам, ...
Днес е топло навън. Щипе хорската музика,
разсъблечена с погледи от преспали балкони.
С шум възкръсва градът. И онази илюзия,
че нощта с весел лай - своя край ще догони.
Днес е топло навън. Сякаш смеят се птиците ...
Аз няма да скачам за тебе от мостове,
нито звезди от небето да свалям,
няма да гоня светулки във тъмното,
ни планини в своя път ще превалям.
Аз няма за теб цял,нов свят да създам, ...
Ще те потърся в някой друг живот,
да ми дариш нежност и много любов.
Ще те потърся в безкрайния свят,
ще премина небесния мрак.
Ще те търся в бездните тъмни, в нощта ...
Косите си отрязах на разсъмване,
на теб нарекох и нощта, и делника.
А всички луди мисли пратих в пъкъла
и с изгрева във вярност ти се врекох…
Ти плитките ми не захвърляй в огъня, ...
Тя боли - Самота на разсъмване,
щом, смутена си тръгне - Нощта
и се впият... десетките скърцащи,
гладни Спомени - в крехка Душа!
И на орди се носят... Въпросите, ...
ПЪТЯТ НА МЪЛЧАНИЕТО
Отдавна с теб мълчание ни свързва,
сърцата ни самотно днес туптят,
и носейки табелата „обвързан/а”
пристъпваме по общия си път... ...
Тез влажни кафеви очи,
тъй нежно потънали в други две - кехлибарени.
Сякаш за пръв път се поглеждат.
Сякаш за пръв път се усмихват.
Тъй страстно погълнати един от друг. ...
Аз вече имам истинска надежда,
опирам се на Твоите Слова,
че колкото и тежък да изглежда,
животът ни е дар за вечността.
Ще вкусваме и сладко, и горчиво, ...
Мелодия без ръкавици /или усмивката на празния ръкав/
🇧🇬
Посветен на всички съвременни гаврошовци, лутащи се между псевдоолимпийските ни герои и "безръките" ни владици
От половината ръкав надолу – празнина,
която с имагинерните си пръсти свири токата
и фуга пред търбуха на МОЛ-а.
Отново е война за преоценени шанелени шинели, ...
(из цикъла "Вицове в рими")
Пералнята на госпожа Петрова –
все още апетитна млада дама –
се развали. Уви, не беше нова,
и майсторът с усилие голямо ...
In vino veritas. На всички пиячи "Наздраве"! На останалите - само здраве.
🇧🇬
"In vino veritas, in aqua sanitas"
От всяко лозе грозде хубаво не става,
ако с мерак не го отглеждаш ти.
От всяко грозде вино хубаво не става,
докато не прекипи и отлежи. ...
Остана нещо скъсано във мен -
от тъмната горчилка на съдбата,
от битките, които не спечелих.
Пречупи се в мен нещо и изплака.
В душата ми задраска като куче, ...
Танцувай диво, храбри воине!
Под блясъка на щитовете по стените.
Танцувай чудно, свидни воине,
Пред Один ти достойно покажи се!
Това е твоят стих, мой древни войне! ...
Никой не може да ме свали от небето, в което летя,
няма нужда да го прави...
Аз сама ще падна ранена от "приятелски огън".
И никой не може да ми отнеме това,
което сама си отнех, ...
Тази нощ от студ се е изцъклила
и щурее с ледения вятър…
А луната, като кръгла бъклица,
с лунен лъч се шмугва под вратата
и надзърта дръзко към очите ми… ...
Не унивай, море... Тази вечер на болки е чужда.
Като счупена стомна си разхвърляло плахо вълни.
И се чувстваш самотно - унило - и тъжно.
А край теб февруари отново свирепо ръмжи.
В този сляп хоризонт ти недей и за миг да поглеждаш. ...
Повярвай ми, не помня думите.
Родих се, за да стрелям в тебе.
Оставих те на спирката за никъде.
Спасих мечтите ти. С обричане.
От днес не мога да летя. ...