Какво им струва да се правят на всесилни -
и божествата имат своите съмнения...
Те не без уговорки и отплата са отпили
от живите води на сатанинските владения.
Властта над множеството от невежите е сила, ...
Часовник прашен на скрина ми стои,
бавно, бавно песъчинките брои;
отмерва времето, което си лети
и да го спреш не можеш ти.
Песъчинките са малки, златни перли, ...
Като бучка захар
се разтопи целувката ти по устните ми.
Душата ми - географска карта
с непокорени местности - пулсира.
Дълго чаках своя откривател. ...
Аз взирах се в студеното прозорче,
броейки разтопените снежинки,
претичващи по леденото блокче
като прекрасни малки балеринки
и мислех си за цветните къдрички ...
В очите нежни пак се вглеждам -
искрят, даряват ми любов.
Tе всеки трепет на сърцето ми нареждат,
но няма ли ги, животът ми е тъй суров.
Като свещи ароматни ме обгръща ...
Музата на плагиата (по Висоцки, Дебелянов и всички други, които познаваха Музата отблизо)
🇧🇬
Сега ще гръмна като газов бойлер
от яд, безпомощност и див копнеж.
Направо чувствам се оскубан бройлер,
безмозъчен, неталантлив, невеж.
Тя беше тук, приседнала на края, ...
Розата бяла на този свят е родена,
за да дарява на земята красота.
Но мислил ли е някой, че е тя влюбена,
и чезне, гасне по една мечта.
В живота си кратък - дните не броят се, ...
Стоя самичка с бабата в стая
и мисля си кога ще дойде краят;
оставих рожба, майка и родина,
да дойда тук и станах една слугиня.
Какво се случи, така и не разбрах, ...
Кръстопът
"И когато го въвеждаха в Царството Небесно, един човек, озадачен от това, което вижда, попита един от ангелите:
- Защо и в Рая има престъпници, лъжци и прелюбодейци?
Ангелът не каза нищо, а просто подви ОПАШКА и замина някъде из дебрите Райски!!!"
Нищо свое не намирам в тази пустота. ...
На пътя сив стоя сама...
не виждам нищо пред себе си,
но знам, че трябва да вървя!...
Тръгвам бавно, с болка в душата...
Вятърът съблича и последната ми дреха... ...
Седя си вкъщи, а навън е сняг и студ.
Дъхът ми по прозореца играе...
Някой е положил нечовешки труд
тез дантели скрежни, фини да извае.
Толкова изящност, нежност, красота ...
Аз съм твоето усмихнато лято -
понякога тъжно, понякога весело,
като в слънчева песен изпято,
в ръцете ти сгушено, тихо унесено.
Аз съм топлият дъх от липите, ...
Примигва среднощно зелен светофар.
Тъгата ми свети в зелено.
Животът – случайно минаващ клошар –
изниза се тихо край мене.
От тоз епизод не остана следа. ...
Не спирай да ми пишеш - удряй с думи,
дори от тях ужасно да боли,
най-страшно е за мен да те изгубя,
а раните са истини, нали...
Не спирай да ми пращаш свойте мисли - ...
Вятърът духа снежинките,
те политат в свой извратен странен танц
и се блъскат в прозореца прашен,
и рисуват ръждата със сребърен кант.
Студът пронизва голото тяло на облак, ...
На листата стъпките все чувам зад мен,
все шепнат и спотайват те нещо.
Различни истории всеки нов ден
да разказват аз слушам ги често.
Тяхна история и аз ще разкажа, ...