Стихи и поэзия современных авторов
Слънце надморската столица грееше 🇧🇬
грееше летният ден.
Бял албатрос във небето се рееше,
в златни лъчи озарен.
Долу под него народът си щъкаше, ...
Като звън 🇧🇬
Уж трябваше отдавна да е свикнала,
че в този свят на догми не възкръсват чудеса,
а с първите лъчи отново блика,
като река…И като птица, гони лудостта… ...
Писма до поискване 🇧🇬
Часовник ме буди и вятър ме гали,
но вярвам, че има те още!
И не приемам: ни ласки по жалост,
ни крадени нощи. ...
Неостарели петостишия 🇧🇬
В нощта, в която кучетата вият
с вълчи вой, протяжен и разстърсващ,
и старата луна ревниво крие
лице беззъбо в синьо-черна кърпа. ...
Душа, душа докосна 🇧🇬
ме омагьоса,
или пролетният вятър?
Душата ми намери
крилете си изгубени ...
Тъй ми е било писано 🇧🇬
Сигурно тъй ми е било писано -
цял живот да бъда орисана.
Все за някого да тичам
но дали съм била обичана? ...
Интерлюдия 🇧🇬
“И странно е, че още ни обичат...”
Уилям МЕРЕДИТ
Не съм целувал в Гетсиман Христос,
присъда – “Смърт!” – ...
Аз и самотата 🇧🇬
Нищо, просто нищо,
само мрак и празнота.
Със самотата пием по питие,
както винаги. ...
* * * 🇧🇬
а ние още си мислим,
че очакваме отговори...
каквото е било,
не престава да бъде ...
Говориш... 🇧🇬
И вярваш, че по кръв и класи няма разделение?!
Милият!
А всъщност всичко е едно сравнение.
Обикновеният човек се губи ...
Кмет на "европейска" столица 🇧🇬
Нека фанфарите да свирят!
На кметския стол ще настаним
идеала, що софиянци избират!
Новата Семирамида иде, ...
"Обречени" 🇧🇬
Обречени
да скитат ослепели
из пустите земи на Лудостта,
промъкват се подобно сенки ...
Не се завръщай 🇧🇬
аз знам, ти имаш този странен навик.
Когато се почувствам най-добре,
от нищото изскачаш, разпиляваш.
Не се завръщай, не искам да знам ...
*** 🇧🇬
се разнесе из цялата стая…
като че ли бавна тиха музика
зазвуча в ушите и…
побягна напред към бездната… ...
Отчуждение 🇧🇬
а леглото студено стои!
Самота помежду ни лежи -
не иска никак да ни сплоти..
Няма я таз топлина, ...
Извън коловоза 🇧🇬
той носи чувството от твоята любов,
отдавам му се, притаявам дъх,
потъвам във щастливо минало.
Пътувам между думи за обичане, ...
Високосно 🇧🇬
ден (в повече) през три години,
надежда може да носи
или да шепне: „Прости ми!”
И в любовта да наднича - ...
Равносметка 🇧🇬
изморена е и иска да подиша.
Отворих и сърцето за мечтата си -
по пътя свой научи се да срича.
Отворих си вратата, за да влезеш, ...
И какво като е пролет вече 🇧🇬
и раззеленила се тревата.
И звездите тихо вечер
говорят си с луната.
И какво кат птици пеят, ...
Студ 🇧🇬
Нахлува студа,
с тихи стъпки,
но бързо сега
се бори с ума ти ...