Хората така странно сме орисани,
все да търсим нея - Любовта, Голямата,
крехка като лъч, като стомна писана,
дето и най-страшната жажда утолява.
Будни все във нощите - нея да сънуваме, ...
А Р С Е Н А Л К И
Работнички в завод вековен, Пристига Данчето с цигара
обречени на надник скромен, и пак започва да се кара
за „скромното“ ни ръководство провокативно и нарочно,
творят военно производство. но никога не стреля точно. ...
Плача по цели дни и нощи!
Трудно ще те преживея...
Душата ми жадува любовта ти още,
но пред хората изкуствено се смея!
С усмивка болката си скривам, ...
Заведи ме до обичаната ми земя.
Там, където топлината е най-приятна,
като първото пролетно слънце.
Заведи ме там, където светлината си пробива път,
покрай бреговете на реките и езерата. ...
Израснах... като допуснах да пренебрегна себе си,
гонейки напразни надежди, в заблуда от фалшиви мечти.
Като допуснах да се превърна в чесалка на егото ти!
Толкова му трябшаве на твоето его:
Едни красиви очи... ...
Търся си мъж – софиянец, висшист,
oбезпечен, интелигентен и нежен,
работлив, креативен и напорист,
ерген, но да не е небрежен.
В замяна отдавам вярност до гроба – ...
Прозореца отворих призори,
там бе приседнал пролетният вятър
и с топъл дъх взе тихо да шепти
покани ме да полетим в полята.
Вечерницата странно се изсмя - ...
Представям ви поредните "Капки акварел"... Надявам се, че ще ви харесат заедно с акварела на Марион Болонези. Наречен е "Очите - огледало на душата".
Б.
Отсреща- моите очи.
В огледалото –
с годините ...
Валс танцува в *торсия многократно
слънцето със земята и я разгрява,
и на стрелките времеви обратно
с безсрамна близост пъпките, и цвят разтваря.
Във въздуха се разстила цветната ù *помада ...
"Човекът и добре да живее, умира и друг се ражда..."
Из Търновски надпис на хан Омуртаг
Сърцето ми, завързано за времето,
тупти!... Но някой ден ще спре!
И, без да иска нищичко да вземе ...
Раним народ с ранимо себелюбие,
изгубен сякаш в утринна мъгла,
през процепа на временно безумие
наднича с детски поглед към света.
И вихри се над него многозначно ...
Ще те чакам под дървото на мечтите,
там нали с теб се запознахме.
Помниш ли и нощите, и дните,
щастие с теб като крадяхме?
Нуждая се от мъничко надежда, ...
Сегашно просто
Аз не пазарувам дрехи а образи
от рафта с глави избирам тази за днес
и слагам роклята от милиони мъже
минали през мен и полузабравени ...
Недостоен съдник е съдбата - тя ни изостави
и към нашто бреме чуждо ще прибави,
славата за други пак е отредила,
а от нас ще иска помощ и закрила.
По Великден тъжно и мандалото захлопа, ...
Зелените нощи ме превземат могъщо.
Те объркват сезоните, часовете накъсват,
разпиляват ме цялата на седефени късчета
и разплискват морето, зажадняло за пръсти,
тихо вплели отблясъци в пачуърка на лятото, ...