Стихи и поэзия современных авторов
Пътят 🇧🇬
пътят ми е тъй върховен.
Но е някак си безлик,
затова е той чаровен!
Пътят ми е тъй прекрасен ...
Времето минава 🇧🇬
минаха дни, месеци дори,
а аз за теб продължавам да роня сълза след сълза,
както в нашата първа събота.
Помня още как ме целуна, как ме прегърна за първи път, ...
Аз реших 🇧🇬
Връщам ти прангите
и гюлето, свързано с тях.
Носи ги самичка,
аз не смятам, че имам ...
Камбаната бие за мама 🇧🇬
Във слънчевата майска утрин
звън на камбана се разнася.
Наред със птича песен "дзин, дзин",
за мама тъжна вест оглася. ...
Следствие 🇧🇬
огън - вода,
въздух - земя,
радост - Тъга.
Умножение - деление, ...
xxx 🇧🇬
и тъгата в песен да превърна.
Твоят ден достатъчно горча.
Искам в него пак да се завърна.
Искам да ме срещнеш с поглед тих, ...
Еднорог 🇧🇬
Като самотен еднорог, лутащ се безцелно в тъмната гора,
така и моето сърце, когато ти не си до мен, потъва като във мъгла.
И сякаш този еднорог, вървейки, плаче със сълзи кристални,
в стремежа се да достигне теб, той пада в тез дълбоки ями кални. ...
Слуга неверник 🇧🇬
Боен рев, или смирен последен дъх в молитва,
какво остави ти след теб за утрешния ден,
по пътя намери ли, или не своята реликва?
Питаш ме от шепот носи ли се ехо, ...
Един до друг 🇧🇬
и клепачите нежност събират.
Ей такъв си готов за обичане.
Аз избирам - не с камък, а с лира
ще пристигна при теб, ще прегърна ...
Шизофренички 🇧🇬
През стъкло от зима вае пируети
и топи ги, докато са още топли.
Вчера плачеше за трима,
че ù липсват тоалети, ...
Memento mori 🇧🇬
да бъда открита,
да сваля маската си,
да разкрия картите си.
Да ти кажа в очите ...
Хребет 🇧🇬
понеже бях отвикнала да страдам.
И беше преболяло всяко място.
И беше оцеляла всяка вяра.
Обикнах те и нямаше потребност ...
(пре)раждане 🇧🇬
с белокрила сияйност
Бог роди ангел
Две в едно 🇧🇬
Деля го с приятели.
И станах корен.
* * *
Живея така – ...
Дъждовни капки 🇧🇬
и тихо нашепват: „Ела!”
От водните струи блести светлината
и птици я галят с крила
Дъхът на дъжда пак е свеж и разлистен – ...
За твоя рожден ден,мамо 🇧🇬
Върволица от парещи, морни години,
лъкатушат пред себе си пак в надпревара,
като тягостен стих от закърпени рими.
Как не мога да смятам, от числа не разбирам! ...
Кратък въпрос 🇧🇬
цветята растат.
Дърветата дишат,
стените мълчат.
А ти?
На Р. 🇧🇬
За миг се изгубих
изгубих се в спомени
във думите твои
във думите твои на залез ...
Рани 🇧🇬
В погледа ти този страх е сянка…
страхът да съм поредната ти рана
те кара да ме мразиш… Жалко!
Разши ги - всички мои рани, ...
Жена 🇧🇬
за Дамянов пък мечта и мъст.
Една загадка вечно непозната,
разпъваща душите ни на кръст...
От чар и хубост сътворена, ...