Океанът на моето страдание прелива
и сърцето ми бавно от болка се свива.
Колко наши събратя си отидоха
и делата им, макар и не довършени, останаха.
От тях остана единствено черно-бял спомен, ...
Да ви обяснявам нямам намерение.
Без думи изгарят някои неща
и нямат нужда от одобрение
или да ги видел бил светът.
Не, няма да ви кажа как се казва, ...
Любов ли си, тъга ли си - какво?
Намерих те сред светските несгоди.
За обич или просто самота…
сърцето ти, мечтателю, се бори?
Не спирай да ме гледаш и за миг, ...
Тук ни лодка е нагазвала тази вода,
ни птица е долитала жаждата да утоли.
Мракът заплашил и последните свежи лъчи;
отгоре се застлали дебело, уморени листа.
Застоявала с времето още водата, ...
В миг изгубих посока и път,
щом вратата след теб се затвори.
Спусна щорите, скри се светът,
онемял потъмнява просторът.
И без време снежинки валят – ...
Спомените...
Отново е вечер! Чудя се къде ли си сега?
Какво ли остана в теб и в сърцето ти от мен?
Какво ми остана след теб...?
След този кратък период, в който бяхме заедно? ...
Да вярваш е да знаеш, че всеки ден е ново начало.
Трябва да вярваме, че чудеса се случват и мечтите наистина се сбъдват.
Да вярваш e да можеш да видиш ангелите, които танцуват сред облаците.
Да се запознаеш с чудото на един звезден прах в небето.
Да вярваш е да намериш сили и смелостта, която се нам ...
България - нашата обична, родна страна,
България - на всички ни майка е тя!
Нейните хладни, красиви гори
и високи, чудни планини
правят я незаменима - ...
Ще те чакам, дори и след седем лета,
да замръкнеш във тъмни усои,
а гората - сестрицата моя добра,
да обърка пътеките твои.
Ще се луташ уплашен, така не видял ...
Може да ме имаш цялата - целувките и ласките...
Можеш да ме ползваш цялата - сълзите ми и страстите...
Ала дали сърцето ми ти вярва вече,
щом жертва го за няколко секунди?
Дали доверието не изтече ...
И СЛЪНЦЕТО С ТЪГА ЩЕ СЕ ОТРОНИ...
Ще ромолят звездите с цвят на спомен,
когато те изпраща обичта ми.
И слънцето с тъга ще се отрони,
до тебе просълзено ще застане. ...
Преча ли? Прости ми не почуках на вратата.
Отворих си ,нахълтах с цялата си сила.
Не, няма да оставам, няма, знам че самотата
обикна те много отдавна...още преди да си отида.
Прости... ще седна до камината да си отдъхна, ...
Две черешки за очички,
копчето от роклята ми за носле,
отпечатък от целувка – мойте устни,
с шалче – да му топли във студа.
Нарисувах си от сняг човече. ...
Коя съм АЗ ?... Случайна или личност?
Какви мечти таят се в моето сърце?
За небосклона и неговия бриз чудесен,
за далечни разстояния, пътища... епохи.
Коя съм АЗ?... Нима в мен таи се силата на борбения дух? ...
Отронват се сълзите ми самотни
и тихо стичат се и сливат се с дъжда,
а мислите ми скитат се сиротни
прегърнати от черна тъмнина.
Любов ли беше, или стон, въздишка, ...
Дете... То можеше да бъде наше,
но ти не пожела да го родим.
Изглеждаше объркан и уплашен,
повтаряше, че сигурно грешим...
Живеем заедно - не сме семейство.. ...
В клонака нежно шептеше вятърът...
В сърцето догаря последна надежда.
Светът се ниже – кълбо прежда.
Звукът на тишината прониза,
Отдавна ръждясал над вратата корниза. ...
Толкова силно ме удари вълна,
вълна от чувства и за миг ми спря дъха!
Усетих как сърцето ми затуптя
и изведнъж видях грозната си самота.
Видях и раните по краката, ...
Нищожество
Нищожеството в мазни люспи се увива
и крие се във кожата си миризлива,
обича тайно зад гърба да се обажда,
със хората, които мрази, се заяжда. ...