Искам те. Дяволски много те искам!
Вятърът пази леглото ни, виж.
Топли стъбла, предлюбовно притиснати,
чакат и чувстват, че пак ме болиш.
Пак ме болиш като слънце в очите, ...
Последната снежинка се прокрадва
и се стопява мигом в мойте устни,
въздишката стаена се разнася,
за да извика колко сме безумни!
Очите гледат се омразно, ...
Знам, че кафето го пиеш горчиво.
Знам, че виното го пиеш - Пелин,
знам, че душата ти бавно убивам,
но знаеш, не можем в общ път да вървим.
Ти си отвързана лодка в морето. ...
С черен креп ме завива нощта.
Прегръща ме през рамо самотата.
Две сълзи в очите ми блестят.
Сама без теб съм на земята...
Пред мене малка снимчица стои, ...
И тази нощ сънувах, че съм с теб,
но някак от различни светове,
и бродехме из пуста, непозната степ,
възседнали своите коне.
Препусках аз на белия си кон, ...
Ревът на нощна сянка във гората
разкъсва грубо крехката мъгла,
раздиращ вой убива тишината
и тича по безлюдната земя.
Където липсата на светлина се движи, ...
Когато си сам. Когато те боли.
Когато пред теб е само тъмнината.
Когато сълзи напират в твоите очи.
Когато няма светлина в далечината.
Когато в сърцето ти има празнота. ...
На М. Петрова
Бъдеще и минало препускат в мига
Радост откъсва и захвърля презряла тъга
Мъчително дългата раздяла маха ми с ръка
Отдалечава се от мен с всяка твоя крачка ...
Днес съм тук такава, каквато ме правят.
Животът в неясни модели ни е изваял.
Пластелинени фигури с човешки души -
всеки дълбае, изрязва, смачква, руши...
Пластелинен човек се изправям смутена ...
Времето бяга, препуска, лети...
Няма вече какво да ми вземеш,
не може да има по-големи щети
в душата ми преуморена.
Много болка, безброй разбити мечти... ...
Всяка минута, в яд потопена,
минава нещастно през твоите дни.
А ако просто си мислел за мене,
можеше и да ни провърви.
Нямам настройки за твоите чувства, ...
По-мил и свестен не познавам
от теб, приятелю, сърцето ми повел,
натам, където гордо плава
под синия простор, орел!
Ти пръв ще вземеш мойте длани - ...
Носталгична и тъжна днес пада нощта
и обвива деня в свойта смачкана тога;
две сълзи във очите, стаени, блестят,
ням свидетел на изповед тиха пред Бога...
На квартална алея във близкия парк ...
Кучка съм, но не твоята,
кучка съм, но няма да ми мине модата,
кучка съм, но ти ме направи такава,
кучка съм и такава оставам.
Лоша съм, но не ми пука от това, ...
Не те познавам – казваш, че те има,
но в моя свят сега царува зима
и има го единствено студът,
сковал в прегръдка земния ми път,
изгаряйки очите ми до лудост, ...
ОДА ЗА... Н Е Б Е Т О
Във вечер омайна, приседнал на двора,
аз дълго разглеждам небето, което
показва Луната оттатък стобора-
а тя се кокетно оглежда в морето. ...
Когато бях твоя, не знаеше каква жена стои до теб,
не знаеше за сълзите по моето лице,
не знаеше за раните в сърцето ми.
Когато бях твоя, сама не знаех аз коя съм.
Сега не твоя – на всеки друг, но не и твоя, ...
Невидима сянка
До теб съм, виждам те, докосвам те дори,
познавам какво си скрил в душата си,
зная, когато си щастлив или болка те пари,
ала за мен твоите очи са все затворени. ...
В дванайсет тъгата си легна да спи.
Прегърна я нежно и тихо нощта.
Събуди се в девет, отвори очи.
Тъгата все още си беше тъга.
Закуска, цигара и чаша кафе, ...
Гледам снимката стара, ъглите подвити,
ти усмихваш се, мамо, и светят очите.
Своите буйни коси там в плитка си сплела,
като бисери греят зъбите ти бели.
Половин век - отлетели много години, ...
Разпадащи се атоми бележат
изтляваща целувчена следа!
Не може никой да я забележи –
тя губи се, угасва на мига,
разтваря се в огромното пространство... ...
Слънцето надничаше през клоните на дървесата,
вятърът полъхваше и отронваше от тях листата.
В почти безлюден парк есента гостуваше,
стелеше позлата и във въздуха танцуваше.
На една от пейките самотни, бяхме ние с тебе, ...
Сред сребро събирам счупени стъкла...
Самотата срути любовта.
Сега остана само това - сребърните спомени
и остатъците от красивото стъкло,
което унищожи Тя. ...