Написах един смел и волен стих!
Дори и аз такива рядко пиша.
Мощта на океана в него диша,
с планинските вериги се родее,
дъгата пъстроцветна в него грее …! ...
И аз самият бих се заменил -
за онзи, който много ще обича,
за онзи, който сам ще се отрича
и винаги ще бъде много мил.
И аз самият бих се заменил - ...
Времето лети, всеки момент се губи.
Всяка грешка отминава назад,
погледът върви само напред,
но понякога и от спомени боли,
животът всеки ден и час ни трови, ...
Отдавна нямам от онази любов.
Преди години още я свърших!
А резервата (дето беше до гроб)
някой вчера до дъно изкърка!
Някой вчера изпи до припадък ...
Когато си отиваш ей така,
аз в стъпките ти лекичко се сгушвам,
но някак си след тази тишина
денят ме грабва, луд и непослушен...
И чудя се защо си се отбил, ...
Там,
където няма бели пътеки и рисунки от стъпки,
където улуците мият улична кал,
там, където някой рисува по автобусните спирки,
там е моят дом... и е чист, и е цял. ...
Гледам стрелките на стенния часовник -
една след друга са на циферблата.
По-дългата препуска като конник,
а едвам се движи по-късата.
На пода, от плочки теракотени, ...
(акростих за мама)
Отиват си годините ни, мамо.
Безмълвно се простих със младостта.
И днес, когато есента настъпва,
Човешко е във мен сърцето да тъгува. ...
Н О Щ В Ъ Л Ш Е Б Н А И К Р А С И В А
Когато вечер слънцето залязва,
на къщите стъклата позлатява.
Земята го привлича в свойта пазва,
защото с плод обилен я дарява. ...
Пораствам ли? Та всичко в мен променям,
изхвърлям от душата всяко бреме,
премитам камъчетата бодливи,
и думи - ситниците пиперливи.
Приемам облаците, ветровете ...
Обичам те! Такава си – прахосница.
Пилееш всеки ден своите тъги.
Реална си, понякога и в повече,
а там във повечето винаги боли.
Разливаш се, и често на покривката ...
Ако се срещнем някой ден случайно,
дали с тебе ще се поздравим
и дали живота си накратко
един на друг ще споделим?
Ако те видя пак, дали ще чувствам ...
Бялата жена, дошла от Ниагара,
сега е тук да гледа снегопада.
Какво да види? Заледена мелба,
покрита с морска сол, за да не спъне Зелда.
И пак пътува с тази таратайка – ...
Тя е всичко, което съм искал от тебе, Всевишни!
Топла дума, усмивка и шепот от влюбено време.
Няма сила (неземна) и мисъл от болка предишна,
на която да дам от сърцето ми - пак да я вземе.
Тя е действащ вулкан от клокочещи в тъмното чувства ...
Дали „Завинаги” е думата, която аз умея?
Цигареният дим опари капилярите в сърцето ми…
И ще успея ли насила пак да се засмея?
Театърът във погледа ти
си открадна въздуха от дробовете ми… ...
Храм
на границата между личните ни светове
строя (защо ли точно там) от думи храм
за твоя Бог (все още) едва ли всичко знам
абстрактните икони очакват нещо да им дам ...
Пречупени стрелки
Не се страхувам аз да грабна свойто време
и да го хвърля на хищни ветрове завчас.
Да се отърва от туй жестоко бреме,
което мъчи ме до смъртен одър чак. ...
Пусни ме
Изпращаш ми цветя, за да ти простя
изневерите в онези нощи.
Но аз не мога повече да те търпя, намери си друга
наивница да понася всичко това. ...