Стихи и поэзия современных авторов
Писмо до другия край на земята 🇧🇬
където океанът пръски мята?
Когато ти оттука си замина
към по-добрия къшей от земята,
за гибел всичко чело е навело ...
Когато няма нас 🇧🇬
защо? - И аз не знам!
Къде отивам пак... с кого
и сам кого ще срещна?
Ще бъдат ли и тези хора, ...
Мигът на страстта 🇧🇬
Как обичам
мигове кат този,
когато тръпки лазят
по снагата ...
За онези, на които посвещаваш 🇧🇬
най-искрени и топли чувства.
Навярно няма да потръпнеш влюбен,
четейки прокъсаните листи.
Но тъмните очи към мене ще надигнеш: ...
Погледнах те 🇧🇬
в очите ти звезда гореше!
Ще може ли
от нея пламък да си взема?!
Нахлуват в мен ...
Прости ми... 🇧🇬
понякога
изплитат се рими,
но после
винаги ти - ...
Нарисувах си небе 🇧🇬
Нарисувах си небе,
за да разперя в него крилете си.
То тясно като клетка бе -
заключих там страховете си. ...
Нежно 🇧🇬
За топлината, сигурността, спокойствието.
Всичко започващо с едно докосване и преминаващо в лудо препускане.
Да почувстваш всяка наслада, да завладееш сърцето и разума да подчиниш.
За такава нежност да изгаряш, да претръпваш всеки път. ...
По-добрите дни 🇧🇬
а още помня крачките до нас
и улицата тясна с тротоара,
които са се слели с мойто аз.
Познати са ми храстите с тревите, ...
Огън 🇧🇬
Горя!
Капки кристална вода
стичат се бавно надолу
покрай моето лице, ...
Да! Знам, че трябва 🇧🇬
породен от желанието да те милвам,
да ме изпепели?
Трябва ли да ми липсва някого,
за да осъзная действителността и нуждата ...
Омъжена за самотата 🇧🇬
Не ден, а нощ ще бъде,
но нощ без капка светлина.
Във черна рокля се омъжвам,
а съпругът ми се казва САМОТА. ...
Лондон 🇧🇬
Квартален глъч проклет - заспивай.
Поетът би увековечил красиво дните,
но аз не бих, защото в тях умирам.
Потънала във размисли, копнежи. ...
Липсозаместители 🇧🇬
заместители - водка, уиски,
приятели - стари и близки.
Не са толкова сложни нещата!
Добре е! (поне тъй си го мисля) ...
По измореното ми лице 🇧🇬
Свети есента
Дъждовете
По-дълги са от дните вече
И листата гонят се в краката ми ...
За последно 🇧🇬
Прегръщай ме! Изгаряй! Излъжи ме,
че някой ден отново ще погледна
в очите ти - уплашени и сини.
Не искам да си тръгвам... Няма начин. ...
Сънят и морето 🇧🇬
и искаха да видят точно теб.
А лодките за сетен път отплуваха.
Морето се превръщаше във степ...
Картина след картина се сменяваха - ...
Кореняци 🇧🇬
Витоша - заспала, наяла се змия,
София обгръща с хладна пелена.
Питам се какво ли е от другата страна,
от другата страна на градската среда. ...