Aз не съм онова красиво сияние,
което твоите очи да стопли.
Нося радост, но след туй разкаяние...
И мойте песни се превръщат във вопли.
А ти си смел! Много смел си! Признавам. ...
Ще ми повярваш ли, че ме боли
да знам, че в тази нощ си сам и ти,
че нещо в теб не спира да крещи
за нещо невъзможно може би?
Знам, че сигурно ти пак се смееш, ...
Не е нормално вече даже да не чувствам...
като знам колко много ти ми причини.
Но даже болка вече няма...
и от очите ми не капят сълзи...
а заклевам се, искам да ги върна... ...
Защо ли никой не те разбира,
защо разочарованието не спира,
защо ли животът не дава и грам мира?
Какво ли е нужно на хората да разберат,
че е нужно толкова малко, толкова малко душевна красота, ...
За Вили, която си пожела нещо Специално!
Ах, как искам да те трогна,
не знам за 1 час дали ще смогна
да напиша нещо тъй красиво,
специално, важно и Диво?! ...
Две сродни души във безкрая се срещат,
лумват сякаш хиляди огньове,
две сродни души, вдъхновени, горещи,
озарени от Божествен полъх.
И тогава небесата мигом се разтварят ...
Мълчанието е прилепваща жажда,
а жаждата издъхва с последния дъх
на отправените очи в откъсването на деня
и някъде някога в глухарчето, светът бе целия мъх,
а сега вече е разпилян от посоката, ...
Здравей, любима! Помниш ли ме още?
Забрави ли ме в пъстрото небе…
Аз бях измръзнал труп на дълги нощи,
но бях в косите ти ухаещи… и в теб.
Бях шепа недорасъл спомен, мила. ...
Светец - храбрец с копие в ръка,
безжално тъпче Дявола с крака.
Св. Михаил всяка къща посещава,
искаш-не искаш, той обещава:
Последен дъх и да те отведе, ...
Стига с толкова мечти за късмети.
Нека отидем да си купим "Кубети".
А после да сложим в чая медец –
бързо, пийвай го на екс!
Прави се, че слушаш урока по математика – ...
По керемидени улеи спусна се здрачът
и прокапа във струи от тънки мъгли.
Заспива денят, а аз... не, не плача,
а трепка усмивка по моите устни.
Свободен си тръгва, не бързащ. ...
"Много значиш за всички ни още!
Не вярваме! Молим спасение!
Аз потърсих своето снощи
в това стихотворение..."
stenli 499 (Станислава) "В памет на баща ми" ...
Забравен остров "Страст и нежност",
горящ в сърцето, чакащ теб.
Забавен бяг на скритите вълшебства,
любов, тъга, отрова, лек.
Изваян блян за бъдещата среща, ...
В мен изригват нощните вулкани,
над покоя ми спящ, древни крале,
без корони. Свистят урагани,
някой душата ми с „обич” краде.
Спестете ми трохите си от съжаление. ...
Този мъж бе погребан в сенки от минало.
Сънуваше листопади и мълнии.
Този мъж отмерваше живота си в чаши
и пиеше на големи глътки мълчания.
Този мъж не преживяваше, не съществуваше ...
Няма нищо по-грандиозно от това
изненадите след нас да водопадат.
Изкъпах се, изсуших се, ами сега?
Дали за мене капките ще страдат?
Аз не съм и подозирал, че някоя ...