Недей да питаш вятъра за мен,
не питай слънцето, морето и тревата,
не питай вечерта, не питай идващия ден,
отидох си от тук, но потърси ме в тишината.
Търси ме в мрака и мъглата, в невидените неща, ...
Позволи ми да остана тук, при теб, щом вън се стъмни,
да се сгуша като птица в твойта гръд така небрежно.
И с целувки да те будя всеки път, когато съмне,
позволи ми да превърна всичко в нас в море от нежност.
Позволи ми да запалвам винаги за теб звездите, ...
Котки и мишки от избите шумкат с празни стомаси,
с жадни мустачки подсмърчат за летни, отрупани маси,
докато сме вилнели в курортите, със дъжда е дошла Есента,
носи дни ледни на мрак, мараня и мъгла.
Златни юргани е метнала върху нощните дървеса, ...
Майко, искам до теб да приседна,
когато сърцето боли...
Очите ти, плакали, да ме погледнат –
две топли, но тъжни очи!
А ти прегърни ме! Синовно се вричам ...
на Райчо Русев
Ако във себе си пренесъл си частица
от красотата на творенията Божи
и си изтръгнал от сърцето си искрица,
за да запалиш пред олтара му свещица - ...
Да се чувствам истинска
Не откъсвай мислите ми, остави ги
като есенни листа да се свлекат.
Ти всичките си болки сподели ли?
Нищо, по-добре си ги задръж. ...
Чувствам се безкрайно празна,
докато гледам с мъртъв поглед
как в пръстите ми пламък гасне
и синкав дим ме омагьосва...
А ти до мен стоиш безмълвен ...
Ако имах живот, бих го дала на теб,
ала той беше блатен и блудкав –
като супа от охлюви, жаби и мед,
с щипка лъжи, че е вкусна.
Ако имах любов, бих я дала на теб... ...
Презимувай в очите ми с чиста надежда за пролетност.
Ще се върна по-истински. Хребет, обагрен от цвят.
И небето ти синьо ще бъде прошарено в полети -
тези птици, които едва ли у нас ще заспят.
Презимувай в ръцете ми с порив за дълго докосване. ...
Усетих жестока болка, когато
по пътя си едвам бях тръгнал.
Не знаех грях какво означава,
когато в грешник бях се превърнал.
Горчивият мирис на болка ...
Как искам аз да те създам за мене,
По мой модел, единствен и неповторим.
Както майсторът от мека глина
Извайва съд, високо оценим.
Очите сини като синевата, ...
Тя стоеше сама с приведена глава,
а тъмните облаци предвождаха дъжда!
Но вместо дъжд, сняг заваля
и замръзна там във ъгъла... Сама!
Надвисналата буря прикова я до стената ...
ЗИМАТА НА ВАШЕТО ДОВОЛСТВО
Къде са ви белите ризи, момчета?
Не изтъкаха за тях платно Пенелопите.
Късо им беше времето –
между пелени, пране и чинии ...
Кажи, колко струва сърцето в тебе,
не искам утрото и него да ми отнеме!
Кажи, времето с теб има ли цена.
Всичко мое давам, за да останеш тук сега.
Твоето решение не мога да променя. ...