Предадена...
от него - да, но ти...
защо ти трябваше да ми го причиняваш?
Свикнах заради него всеки ден да ме боли,
но твоето с това не се сравнява! ...
Сам реши от този свят да си отидеш
и никой не разбра какво на душата ти тежи,
не помисли колко много ще ни липсваш
и знам, съжаляваш за всички наши пролети сълзи.
Защо се скри и на живота си посегна, ...
Където те докоснах, където те погалих -
оставих скрити белези, които няма да забравиш.
Когато те целуна, притиснат между стихове,
ще те превърна в обич, белязана от устните им.
Ще си щастлив и истински, и мой завинаги ...
Един приятел нещо преди време каза
''животът има серия една''
но как да я живея не ми показа
намигна ми и ме остави сам да я редя
Помислих си че времето ще ми покаже ...
Бавно се разпадам на парчета чакащи копнежи,
на порои крехки ветрове от огън обладани,
на безброй мъниста от скована нежност,
на късове облачно небе над тъмни океани.
На стонове разпадам се, на куп листенца маргаритени, ...
Любовта потропа на моята врата,
замислена, смирена, вгледала се в моето лице.
Стрелички пусна за моето сърце.
Любовта потропа на моята врата,
нечакана, изненадала и мен. ...
Честит Равнодушен Ден
"Пада лист от календара"... (бррр)
приближава, приближава мъдростта.
Ставаш със година, ъъъ, по-стара -
не унивай, подмладява ли те глупостта. ...
Роса, земя, отрова, мус,
отекващо небе се всмуква,
опиши ми битието, в което те откраднах,
обрисувай сянката с брокат,
мъртъв свят, отровен, земен, прелест ...
Горчиво чувство на безразличие
надига се до горе, до гърлото.
И не поглеждам нейното безличие,
бетонното, силното, твърдото.
Красива и нежна била за мнозина, ...
Капчуците плачат от щастие,
че дълго са чакали лъч светлина
и вятърът, криещ се в храстите,
да гали със нежност заспали поля.
Но всяка сълза не отива напразно ...
Тежко дишащи облаци с упоритост на мравка
се просмукаха по небето и поискаха да заплачат.
А просторът усука се под желязната хватка,
там от болката чуха се врани да грачат.
Стъклен цвят е морето в свойта пясъчна ласка ...
Изпиваме излишък от мълчание,
а думите горчат навътре в нас,
навярно всяка тъне във страдание,
измерила душата си във час.
Прибираме си репликите скришом, ...
Преди да скоча…
„Светът е оцелял, защото се е смял!”
-…какъвто днес познаваме го ние?!
Рискувам пак да сътворя скандал,
но демагогия в това се крие. ...
Толкова е лесно още днес да те забравя,
да те прогоня от ума си за секунда само,
спомените кратки с клечка огън да подпаля
и към теб да не погледна даже и през рамо.
Толкова е лесно да не те сънувам вече, ...
Аз съм нежният вятър, който лицето ти галеше
и искрата, която в сърцето ти огъня палеше,
твоята слънчева пролет и щедрата ти есен,
твоята тиха радост и твоята хубава песен.
Ти си просторът, който с мечти ме зовеше ...