Отдавна те няма. По всичко личи.
Присъстваш единствено в старите спомени,
заседнал във образ през мойте очи...
Но не щях да повярвам. Отново!
Отдавна те няма. По всичко личи. ...
Ще повърна от студа разнопосочен
и не мога да се стопля от мечтите си.
Всеки път на сляпо скачам
и съм болна от миражните си истини.
Все красиви са ми болките, ...
И ти ли мечтаеш за къща,
миришеща на портокали,
където се пресичат оранжеви аромати...
Ще има огромна библиотека,
където никога няма да съм самотна ...
Повикай ме в някоя празна и прашна неделя,
когато ветровете мълчат и морето е просто вода,
когато в забавен каданс часовете се стелят
и в пустинния призрачен свят не оставят следа.
Повикай ме, разпилей хоризонта на скуката, ...
О Т Н О В О Е З И М А
Отново е зима. Белият сняг покрива всичко наоколо.
Двама влюбени, прегърнати плътно в нощта,
тихо нашепват някаква нежна приказка за любовта.
Отново е зима. Пред вратата ти – бяла пухкава премяна… ...
На хубаво е! - казват. Но събирам
след счупеното всичките парчета.
В ухото на надеждата провирам
опашката на хищнически не-та.
Бродирам на деня си канавата ...
За пореден път ''Обичам те'' ти казвам...
''Обичам те! Обичам те!''... пак ти повтарям...
Моля те... не ранявай сърцето ми...
то вечно за теб ще тупти...
Обичай ме... обичай ме... те моля... ...
Не се отричай бързо от приятеля,
защото някой ден ще ти потрябва!
Днес лесно се превръщаме в предатели,
готови алчно други да ограбват...
Днес лесно се преструваме на луди, ...
Аз искам да докосвам твойто тяло,
да целувам нежно твоите очи,
от твойте ласки да треперя
и щастие от нас отново да искри!
И двама с тебе, сгушени в леглото, ...
- Как се живее без мечти?
- Един толкова лесен и в същото време толкова труден въпрос...
Като човек, застанал посред нощ пред стената на една безизходна улица,
наблюдаващ тухлената фасада, през която не може да мине...
Самотата те разяжда отвътре... празнотата в душата ти те оставя без сили... ...
На масата захвърлям милувка,
разтапяща се в шепота на свещта,
чаша вино, строшена с целувка,
догаря под завивките на нощта.
Разпилените листи самота ...
Дивна обич, сребролика, от душата ми извира.
Става бързей край чукари. В камъчета - водоскок.
Вятърът, пленен от нея, шепне в струните на лира
и докосва в ситни пръски всяка трънка, всеки глог.
Мигом живнала тревица в чуден трепет зеленее ...
Дошли са тежки времена, Родино.
Разкъсват те, продават те. Без свян.
Не спира ги ни корен, нито минало,
ни клетвата на Стария Балкан.
Но ти си майка. Страдаш и прощаваш – ...
Недей да питаш вятъра за мен,
не питай слънцето, морето и тревата,
не питай вечерта, не питай идващия ден,
отидох си от тук, но потърси ме в тишината.
Търси ме в мрака и мъглата, в невидените неща, ...