Стихи и поэзия современных авторов
В изповедалнята(1) Изповедта на една... Айфелова кула 🇧🇬
1) Изповедта на една... Айфелова кула
- Ега ти, тоя къде ми се навира,
искал да ме черпи бира!
Оня го раздава много ''ларж'': ...
Да си стъпиш на краката 🇧🇬
Дрипльовците и сакатите,
скромните и тарикатите
отглеждат в себе си мечтата,
да си стъпят на краката! ...
Не съм 🇧🇬
на юнските ти нощи.
Аз съм тихият дъждец,
който събужда
есента. ...
Пред портите на времето 🇧🇬
Сред времето и пътищата прашни,
пребродила света навред,
загубена в безстрашията досегашни,
реки прегазила безчет. ...
Поетът 🇧🇬
пред замъглено огледало
поетът се опитва
да открие смисъла.
Толкова е трудно – ...
Добро и зло 🇧🇬
Аз съм подвластен на илюзиите на този свят.
Разделението на добро и зло е илюзия.
Аз си мисля, че нещо е зло, а то се оказва добро.
Аз си мисля, че нещо е добро, а то се оказва зло. ...
Малка истина 🇧🇬
и на същия принцип –
понякога не мога да побера нищо вътре,
друг път нямам какво да обличам...
а днес, когато това, което ми е давало смисъл, е станало безмислено, ...
Сън! 🇧🇬
и по теб бленувах,
подир тебе тичах
и в любов ти се вричах...
А на сутринта разбрах, ...
Децата на Звездата 🇧🇬
знам си аз това,
че с края на една звезда
настъпва нейде пролетта.
Сред безмълвен гръм и светлини, ...
* * * 🇧🇬
Слез,
слез много ниско.
Погледни
с очите на мравка: ...
Самота в нощен Пловдив 🇧🇬
Сякаш небето отгоре паднало.
Всички лампи се смеят дълбоко
на нощта, във разгара ù.
И колко радост в тъжната вечер ...
Eнигма 🇧🇬
на кожата ти
прелиствам
страниците
от падащи ...
* * * 🇧🇬
когато облаци в лазура не летят.
И ще се целуваме тогава,
докато телата ни горят.
Ще останем заедно вовеки, ...
Раздяла 🇧🇬
и между нас пристъпват натежали.
Красиво и невинно отчаяние
огньове сини в мислите ни пали.
Протъркано от старост безразличие ...
Пустини 🇧🇬
на Сахара и Гоби?
Толкова се обичаха -
изгоряха един за друг!
И сега са пустини. ...
Не ме спирай 🇧🇬
Не ме спирай, когато правя грешки.
Не ме спирай, сама ще си науча урока.
Не ме спирай, колкото и да е тежко.
Не ме спирай, когато устремена тичам към провала. ...
Сънувал си обич за малко 🇧🇬
докато са заспали очите ми.
Докато не съм станала бледа и слаба...
докато си заспал във ръцете ми.
Докато те прегръщам и не мисля за утре. ...
Летен Дъжд 🇧🇬
над града притъмнял.
На юг - посивели планини,
от изток - вятърът повял.
Черни облаци безкрай се стелят, ...
След бурята 🇧🇬
като сърдито, своенравно дете,
а земята под него потръпна,
гръмотевичните му недоволства прие.
Олюляна и дрипава нивата остана, ...
Раздяла с полъх на лято 🇧🇬
Ухае на лято.
A не е тъга,
понеже си тръгвам с усмивка.
Усмивка, запазила всичките спомени, ...
В навечерието 🇧🇬
и чакам да видя падаща звезда,
за да си пожелая с тебе
да бъда до края на света.
Но уви, няма звезди ...
Няма вече думи 🇧🇬
И римата ми секна, няма вече думи,
не се редят слова в пенлив поток,
мълчи сърцето, в празнота обвито,
а разумът крещи – „Това да ти е за урок!”. ...