Стихи и поэзия современных авторов
Тишината на Смъртта 🇧🇬
насред тази малка кръгла стая,
таи едно момиче свойта мощ,
опитва тайно да мечтае.
И пак е тук. Сама! ...
Колко още 🇧🇬
и колко още раздадох
И колко малко остана в мен
Откакто не си до мен
И все още ми тежи ...
След гроздобер 🇧🇬
плаче с червени сълзи
в бъчвата на дядо
Само вятърът 🇧🇬
без багаж и дори без надежда.
Нито нещо съм дал - нито взел
и във чужди съдби не поглеждам.
Клони смело протягат ръце. ...
Дъждовно 🇧🇬
чадъра кой измисли,
докато мокър скитам,
дъждът когато плисне.
Уж малък, две-три педи, ...
Рецепта 🇧🇬
Кой издухва ги с финес?
Кой е болен тук сред нас?
Бързо да си хапне праз!
Краката студени сега ...
Цирк 🇧🇬
Огромна арена, клоуни, животни,
батути, обръчи, въжета, все неща,
все агонии, алюзии човешки.
Жонгльорът стреляше със мисли. ...
Смъртта проиграх 🇧🇬
Хиени1 възкръсват в кошмари,
а слънцето2 пак натежа...
Подмамват ме нощни локали:
в тях гарвани3 черни кръжат. ...
Пресолено... 🇧🇬
Пясък, по устните лепнещ.
Посиняха, до сухо.
А кървят... мислите,
Все по тебе, ...
Рисувам за теб 🇧🇬
най-червените рози -
земята пламти.
Нямам боички
други за обичта си - ...
Шестата дупка 🇧🇬
Замина си „Ерато”…
Дойде „Криза”.
На чаша чай седиме със жената…
Уста отварям, дума не излиза, ...
Есен съблича... 🇧🇬
нацелувани листи
от топло лято...
Празните жици
танцуват прегърнали ...
Двама в люлката 🇧🇬
Юмруче сме... В утроба... На вселената...
Бързаме... Да се родим... Умираме...
Обичащи...
Възкръсваме... Обичани... Двама...
Балада за дългия преход 🇧🇬
напомнят за вечния български преход.
Строяхме развит и узрял социализъм,
но само до преход бездънен, безкраен
достигнали бяхме. Накрая излиза, ...
Ул. Конст. Фотиновъ 🇧🇬
(Извинявам се предварително на всички, които не познава ...
Последни дни 🇧🇬
а тъга вече се промъква
да приветства мрачното безвремие,
което всичко ще забулва.
Искрица радост не остана, ...
Хайку 🇧🇬
Сред сухи треви
израстват ненадейно
есенни цветя.