МЗ прие решение да се раздават номерца на
чакащите за операция. (Изключение: спешните случаи)
Народе, чу ли новината:
Ще ни раздават номерца
за операции на черен дроб, далак, червата, ...
Аз тичах из поляните ти полудели.
Те плачеха за слънцето и моя ден
и много бяха, еднотипни, почернели,
а в теб косача ме докосна вкочанен.
Косата ти блестеше под тревата, ...
Нощният град, със заспалите улици,
се разля пред очите ми.
Тихо глъхнат твоите стъпки във мрака.
Нощен площад в есенен град –
плаче ли, плаче душата ми... ...
Есен е.
Разгърдено голо хоро играе вятърът,
шарени листи се ронят в краката му,
облак перчема му скрива в калпака си,
господарската сИтни и подсвирва с уста. ...
Окоси две небета животът-жетвар с детелини.
Семенцата засяваше лудата моя душа.
После хвърли косата и в друга посока замина.
А пък аз още чакам. И от чакане май оглупях.
Претоварени, нервите късаха чувствата-жици. ...
Щурчо-емигрантът забрави да мечтае.
Забрави, че артист е. Не пее, не играе.
За шепичка трошици от чуждата трапеза
не свири вдъхновено красива „полонеза”,
а тънък кръст превива в домовете чужди, ...
Преди да се появиш, живеех в тъмнина.
Виждах само мрак, но не и светлина.
Знаех какво е болката,
но не знаех какво е любовта...
Приятелка ми беше самотата, ...
Как ниско слезе есенното слънце,
та чак целува със поклон земята,
а тя, нажарена от лятото горещо,
коси през рамо сламени премята.
Дървета слънцето прегръщат необхватно ...
Реалността цинично ме прегърна,
подритвайки мечтите ми небрежно.
Наивността оказа се безсмъртна –
порок – от дните на растежа.
Паднах в пропаст, дето ехо не отеква. ...
Нарече ме богиня на съдбата,
нарече ме поток от светлина,
загадка, чародейна непозната,
с искрящи, дребни бисери в дланта.
Разплетени коси с цвета на злато ...
Аз вярвам, че мога да полетя като птица
и че има дъжд от бонбони.
Аз вярвам, че има дракони и гигантски цветя
и че има летящи камиони.
Аз вярвам, че има неоткрити планети, ...
Това е краят?!
О, скъпи - както искаш...
Не съм и няма да съм просякиня за любов!
Аз няма никога да падна толкоз ниско
и да проливам сълзи за парченце нежен зов! ...
Тихо е! Тъмнината обхващала прашната стая!
Като призрак седяло то с наведена глава...
Отразеният образ в огледалото отсреща
се размивал в тежката черна мъгла!
Две очи проблясват, вгледани в нищото! ...
Когато споменът прерасне в измама.
Когато от него ужасно боли.
Тогава осъзнаваш, че него вече го няма
и няма да го върнат твоите сълзи.
Когато сънят ти прекрачва в сумрака ...
Сготвих проблем. Такъв не си ял!
Имах всичко необходимо -
неверен съпруг, дивашки скандал...
Не ти ли хареса? О, непростимо!
Ще направя омлет - с две яйца и пръчка салам ...