Четете мойте песни
Понякога ми иде да захвърля всичко
и да затръшна пътната врата.
Да тръгна без багаж и без посока
и да не бързам да се връщам у дома. ...
От извора искам вода да отпия,
да топна във нея свойте ръце
и гледка вълшебна с очи да открия,
дано да олекне на мойто сърцe!
В кристалната нежност да видя лицето, ...
А помниш ли как се взривяваха сърца?
С трясъци, пукоти, земетръси?
И само влизайки в стая една,
помниш ли как усещал си магнита в гласа си?
И помниш ли как се преобръщаха души? ...
На плажа бързо пясъкът полепва
по босите нозе и студенее...
Среднощен бриз в косите ни потрепва
и ритъм тих отнякъде се лее...
Морето тихо, тихо приближава ...
Мога да бъда всичко, което поискам:
принцеса, певица или танцьорка.
За жалост живота притискам,
погубвам го... Аз съм пласьорка.
В моята дрога онези хлапета, ...
Кога мина времето, стара любов?
Ти помниш ли, помниш ли отминалите дни?
Там, на брега на самотното езеро,
аз виждах света в твойте очи.
А сега сме само двама непознати, ...
Отворена врата, прочетен вестник,
утроба на жена или пък тялото на някакъв несретник.
Мечтите трябва да останат в главата - казал някой,
когато се материализират, просто ги отнася зимен вятър.
Понякога довиждане е просто „сбогом”, ...
Нощта се точи като блус, разтапящ сетивата,
процежда се в леглото ми, по котешки дере,
пред онемелите звезди разголва се Луната,
небето е коктейл от синьо-сиви ветрове.
Във тъмнината сенките играят покер, ...
Ела до мен и ми подай ръка!
Да съм крушенеца, спасен от твоя бряг -
за мене сътворен, открит със мъка...
Изпуснат във искри и пара впряг
към ненаситния любовен пъкъл. ...
Белите смели кръвни телца,
пазят от болести всички деца.
Ако през раничка влезе микроб,
белите кръвни му викват: “Стоп!”
Хващат го бързо, завързват в найлон, ...
Приятели мои, простете мълчанието,
изгубените думи в празнотата на нищото.
Прегръщам сега с охладнели ръце
всеки от вас с молещо се сърце.
Простете за болката, причинена от мен, ...
Искам да ти покажа това, което не мога да опиша,
че това, което искаш, е капчица в океана, който искам да ти дам,
не искам просто ти да си моя, а искам да си част от мен,
искам да преживееш това, което не мога да ти опиша,
искам да ти покажа колко хубав е светът, ...
Не съм те викала, погромно минало,
да влачиш с себе си болезнените спомени
на утрото, в очите ми замръкнало,
и крепостите от сърцето ми отломени...
Не съм те викала, любими, ...
Живея в свят на приземени хвърчила
и птиците отдавана са влечуги...
Небетата престориха се на земя,
а в тях поникваха лилави теменуги...
И тоя свят, вродено изродлив, ...
Аз съм оня без памет и минало
и надзъртам в стъклото ти нощем.
Десет пъти пребродих колибите,
за да спра върху твоята точно.
Ти ли обичник върза в ръкава ми ...
Ядосан си ми. Дразни те смеха,
избликнал с волността на ручей бистър.
Измисляш си стотици правила,
в които упорито се не вписвам.
Не си доволен. Приливна вълна ...